Говорят за него, че е невъздържан, избухлив, малко екстремен, нощна птица, рокаджия и все в този ред на мисли. Тъмните очила са му истински фетиш и навън почти никога не ги сваля, уж защото имал проблеми с очите. Според мен просто има прелъстителни очи. Пристига на интервюто едва-едва пристъпвайки с левия крак (ако пак не съм объркала ляво и дясно). Противно на очакванията ми не е мълчалив, но поведението му е недвусмислено – keep distance! Може би Юлиан Вергов вече е пораснал.

Какво ти е на крака?

Скъсах менискус и ме оперираха- с местна упойка. Направиха ми упойката и като вкараха машинката, изкрещях, защото усетих нечовешка болка. Оказа се, че съм имал някаква кост в коляното, която по принцип се разпада още в бебешка възраст, но аз съм бил “късметлия” и при мен се е запазила. Лекарят каза, че през цялата си досегашна практика такъв случай вижда за пръв път. Та тази преграда е попречила на упойката да проникне и фактически са ми вкарали апаратчето без упойка. Болката беше неописуема, макар че аз държа на болка, толкова операции са ми правили.

Така ли? Какви?

По цялото тяло. Май съм си чупил всичко, което може да се чупи. Например преди време се сбих и си счупих двете ръце. В Пирогов обаче не ми ги наместиха добре и кокалчетата останаха да стърчат.

Често ли ти се случва да се сбиваш? Дочух, че когато Ирина те видяла за пръв път, си участвал в някакъв масов бой.

Е, често не, но се случва. Много лесно избухвам – особено като видя как някой простак се прави на много голям мъж. А с такива е пълно и много ме дразнят. Аз бях голям хулиган като ученик. Два пъти са ме изключвали от училище, учех в руска гимназия и беше по-строго. Не че съм правил кой знае какво, а заради невъздържано поведение. Завърших вечерно училище, а през деня бях сценичен работник в Младежкия театър.

Хулиган, който учи четири години в МЕИ, а после става актьор на 28 години…

Реших, че най-щастлив съм се чувствал като сценичен работник в театъра, явно с това трябва да се занимавам. Майка ми беше много против, понеже бях вече на 28 години и според нея бе вече късно тепърва да започвам нещо ново. По това време във ВИТИЗ имаше възрастова граница за актьорите – 25 години, май. Затова кандидатствах в театралния колеж “Любен Гройс”. За изпита ме подготви Лили Абаджиева и веднага след като ме приеха, ме взе да играя в нейния “Хамлет”. Изобщо тя винаги ми е помагала и ме е подкрепяла и много я обичам като човек, освен че й имам пълно доверие като режисьор.

Когато ми даде снимката за нашата анкета “Моята любима снимка”, спомена как като ходите на къмпинги и си строите импровизирани дървени барове, на които да “свинствате през нощта, докато децата спят”. Опиши ми това свинстване.

Правим си нещо като дъсчен бар на около десетина метра от караваните, за да могат децата да спят, защото всички сме с малки деца и на около двайсетина метра от морето. Вечер палим много свещи, за да е красиво. Слушаме музика, пием, танцуваме. Имаме един приятел, който не спи. Изобщо не заспива и не дава и на другите да спят. Даже искаше да заключва с белезници за бара всеки, на който му се приспи. Така си прекарваме.

Стана известен най-вече със сериала “Тя и Той”, но ти участваш и в много от чуждите филмови продукции, снимащи се у нас. Какво ти е впечатлението от холивудските звезди, които идват тук?

Различно. Има пичове, има и олигофрени. Стивън Сийгъл например ходеше с антураж от десет души – гримьор, масажист, будистки свещеник и така нататък. И беше много изненадан, че в България обикновените хора почти не му обръщат внимание. Каза ми, че в чужбина, където и да иде, има тълпи от почитатели, преграждения, а тук интересът е повече медиен. Докато например Вини Джоунс е супер пич. На края на снимките раздаде на всички български актьори по една бутилка бяло вино, на която бе написал: с благодарност от Вини Джоунс.

Много малко хора ще направят такъв жест. На мен обаче като че ли напоследък ми е по-интересно да се снимам в европейски продукции. Ето сега снимах в английския “Ханибал” и ми беше много интересно, защото отдавна не бях работил по този начин – с продължителни репетиции, с дълги разговори с режисьора, обсъждания на ролята, среща с партньорите, работа върху говора. Аз съм един от немногото български актьори, които говорят добре английски, смея да твърдя, но британският английски е доста различен от американския и режисьорът много държеше на произношението.

Смяташ ли, че и в България актьорите трябва да имат агенти?

Да, аз самият от малко повече от половин година работя с три момчета от една фирма - Виктор Божинов, Владо Войновски и Христо Димитров. Те ми правят графика, съветват ме къде да приемам и къде да отказвам снимки. Това е огромно облекчение за мен, за което си плащам, разбира се. Те всъщност са първите в България, които се занимават с подобна дейност и много помагат на актьорите.
Чела съм, че много от холивудските звезди използват наркотиците като средство за освобождаване на съзнанието и тялото пред камерата.

Вярно ли е, че и много от българските актьори са редовно на марихуана, пък и на по-твърда дрога?

Мисля, че не. Лично аз съм пушил марихуана само веднъж и ми прилоша.

Искало ли ти се е да се махнеш от България?

Да, и още ми се иска. Страшно ми се иска да замина за някоя друга държава. Да работя там и да се върна. Аз съм снимал във Франция и в Италия и знам колко различно се живее там. Не че бих останал, защото много обичам София. Но бих изпратил детето си да учи в чужбина, по никакъв начин не искам да остане тук. Много се притеснявам за Алена и за средата, в която ще расте. Ето, вчера оглупях.
Влизам в един магазин и гледам вестник със заглавие “Изгониха Елена, убиха Кюлев”. Разбирам, че “Биг Брадър” е най-гледаното предаване, ама поне да ги бяха поставили двете заглавия на различни места. Адски ме дразни стадният инстинкт.

Промениха ли се отношенията ви с Ирина след раждането на детето?

Не. Ние се обичаме по същия начин, разговаряме по същия начин. Може би малко сме поограничили излизанията. Когато Алена се роди, Ирина пое почти изцяло грижите и, естествено, бе по-изнервена, по-притеснена. Както повечето деца, и нашето, докато беше малко, плачеше, а аз трябваше да се наспя, защото на другия ден съм на снимки например. Ирина пое и този негатив. Според мен най-важното нещо за една жена е да може да бъде добра майка. Защото детето си остава винаги най-силно свързано с майката.

А какъв трябва да е мъжът?

Да е силен и да се бори.

Ревнив ли си?

Ревността е различна, когато си на 15, 25, 35 години. На 15 си мислиш, че ако някой почерпи гаджето ти с една цигара, е дошъл краят на света. После започваш да виждаш нещата по друг начин. За щастие и Ирина не ме ревнува.

Суетен ли си?

Актьорът трябва да се подържа, защото работи с тялото и лицето си. Ходя на фитнес, но не редовно, само като усетя, че сдавам багажа. Играя много футбол и карам сърф. През зимата карам ски, доста спортувам. Това е важно, защото в България, за щастие, е актуален т.нар. движенчески театър. “Отело” на Лили Абаджиева например е страшно тежко представление! Въобще нейните спектакли чисто физически са много изтощителни.

Вярваш ли, че в живота на човек има само една истинска, голяма любов?

Да. Лично аз не мога да си представя какво повече би могла да ми даде една жена от това, което ми дава Ирина, която е до мен. Нямам нужда от други чувства. Имам нужда да говоря с нея, да чувам нейното мнение, нейния отговор, да споделям с нея неща, които не мога, пък и не искам да споделям с друг. Това не означава, че не мога да изляза и да отида на купон с приятели без нея. Но определено мога да кажа, че Ирина е голямата ми любов.

Наистина ли сте имали насрочена дата и записан час в Гражданското за сключване на брак, но сте се отказали в последния момент?

Да. Много се чудихме да се женим или да не се женим. Отказахме се буквално четири часа преди часа, който бяхме записали. Решихме да не се занимаваме с глупости. Не мисля, че бракът може да свърже двама души или да ги задържи заедно, ако те са решили да се разделят. Единственото, което може да ги свърже, са чувствата. Ако няма чувства, а те продължават да стоят заедно, защото имат брак, е ад за всички.

Какво правиш, когато не работиш?

Ако имам повече свободни дни, задължително отиваме на морето. Ако не е време за море, сме на планина или просто се разхождаме из София. Аз много обичам София, особено в събота и неделя, когато няма толкова хора. Иначе ходя на клуб или чета вкъщи.

А какво пиеш? Имаш ли си любимо питие?

В къщи пия ракия и водка, а навън – ирландско уиски. Най-доброто.

Добри пари ли изкарваш с работата си?

Имам много работа и се радвам за това. От театър не изкарвам никакви пари, заплатите дори в Народния театър, където работя, са много ниски. Печеля парите си от филмите и телевизията, но това не са сигурни и регулярни доходи. Един месец изкарвам добри пари, другият съм на нула. Но се справям, не се оплаквам. Пък и не ми трябват кой знае какви пари. Имам си кола. Имам си каравана на 20 години, но ми върши прекрасна работа. Ето сега си купих нова дъска за сърф, но за съжаление нямаше много вятър тази година.

Коя е най-голямата тръпка в живота за теб?

Най-голямата тръпка е на сцената в театъра. За мен моментът, в който се случва спектакълът, е истински оргазъм.