Боян Арсов - елфът с „Икар“

Адриана Попова 06 юли 2019

Снимка: Темелко Темелков, Йордан Ръсин

 

Още като студент Боян пътува до Китай за младежки фестивал в Пекин, на който всички поканени трупи играят една и съща пиеса – „Ромео и Жулиета“, в собствени интерпретации. Българската е най-оригиналната, защото вместо Жулиета на сцената се движи светлинен лъч. Бобо е в ролята на Меркуцио. Извън фестивала трупата ни се радва на невероятен интерес сред жителите на Пекин. Бобо неочаквано е поканен на обяд, за да се запознае с родителите на едно от любезните момичета, които ги заобграждат и постоянно искат да се снимат с тях. С техния развален английски можех да се окажа и женен за нея, докато се разбере кой какви намерения има. После ходи се развеждай, смее се сега Боян.

След дипломирането, когато за мнозина идват дни на абстиненция след опиянението на академичните години, Бобо получава покана от Здравко Митков да влезе по програма за млади актьори в трупата на Сатиричния театър. На следващата година новият директор на Сатирата Калин Сърменов му предлага и щатно място. Успоредно с репетициите и представленията там Боян участва и в нашумялото оф Бродуей представление „Кралят елен“. Осмина млади актьори са събрани от режисьорката Анастасия Събева. Предложението й е да участват в трагикомичната театрална приказка на Карло Гоци без пари, в неотоплена зала за репетиции в удобно за тях време между 22 часа и полунощ. Кой да му устои? Боян получава ролята на невинната девойка Клариче. За превъплъщението му помага измислена от самия него червена рокля. Купува плата и отива при шивачката на НАТФИЗ. За Клариче Боян е номиниран за поддържаща мъжка роля за наградите „Икар“ 2018. „Кралят елен“ – със събрания си оттук-оттам, най-вече от паднали постановки, реквизит, с пригодени от личните гардероби костюми – се превръща в явление на театралния сезон и си извоюва място в театър „Азарян“, където се играе и сега.

Боян участва в още едно оф Бродуей представление в Червената къща – „Ще ти разкажа приказка“. В края на 2018, пак там, е в главната роля на „Животът е сън“ по пиесата на Калдерон де ла Барка. Представлението е на театър „Зонг“ (от немската дума за песен, вдъхновението е от ангажираните песни на Брехт) – формация, създадена малко по-рано от Боян и дебютиращата режисьорка Дина Маркова. Двамата са учили заедно в НАТФИЗ, „Животът е сън“ е дипломният спектакъл на Маркова, който сега доразвиват. Кандидатстват за финансиране от Столичното кметство, отказват им. О, добре, казват двамата и правят това, което са си намислили. Постановката е тежка физически, но възможно най-олекотена финансово. Четирите бояджийски стълби, които през цялото време се отварят и разтварят на сцената, са купени от строителен склад. Пари за машината за пушек, която осигурява пълзящите мъгли по сцената, дават родителите на Бобо. Той е автор на визуалната среда, хореографията и костюмите. Изпълнява ролята на Сехисмундо, невинния престолонаследник, когото страданието превръща в чудовище. На сцената е почти гол, лишен от коса и някак от лице, едно пулсиращо в страданието тяло. Животът е кошмарен сън в пиесата на Де ла Барка и на Боян му трябва време, за да се събуди след всяко тотално изтощаващо го представление. На следващия ден все още се чувствам в друго тяло, не ми се е случвало преди, признава той.

За Сехисмундо Боян спечели тазгодишният „Икар“ за главна мъжка роля в тежката конкуренция на Владимир Пенев и Бойко Кръстанов и беше една от изненадите на церемонията по награждаванията. Може би и най-аплодираният на сцената на Народния театър.

Сега той продължава докторантурата си в НАТФИЗ „Семиотични аспекти в работата на актьора в моноспектакъл“, асистент е на проф. Танковска, продължава в Сатиричния театър, продължава да е злояд (но дори майка му вече е свикнала с неговото нехранене) и да прилича на рус елф, който като че ли повече се носи по въздуха, отколкото да върви по земята. А ако се интересувате какво става с машината за пушек – е, тя влезе в работа на семейство Арсови по време на новогодишното събиране около трапезата. Доволни са от нея.

Може да гледате Боян в „Терапевти“, „За какво ви е Дон Кихот“, „Вихрушка“, „Снежната кралица“ в Сатиричния театър и в „Mamma mia“ в Софийската опера. „Животът е сън“ вече се играе в театър „Азарян“.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР