„Когато белите хора завладели Австралия преди около двеста години, заварили там толкова много местни племена и народи, че се говорели над 250 езика. Общото помежду им е, че трудно допускат някого при тях. Смяната на сезоните влияе силно върху живота им. Дори обиталищата им се местят според ветровете. Поминъкът им е рибарство и земеделие. В сухия сезон има даже характерен вятър, който им дава знак да сеят и да градинарстват.

Проливът е кръстен на Луис Вас де Торес, който през 1605 г. преплавал Тихия океан като втори пилот в испанската експедиция от Перу до Мексико, и станал първият пътешественик, описал набраздената с острови акватория на юг от Нова Гвинея. А островитяните не са особено миролюбиви към пришълците. Обичаите им повеляват, като приближи голям кораб, да заравят жените си в пясъка, за да ги крият от завоевателите! По раса са меланези, черни, но не приличат на африканците. Има и светлокожи, доста пришълци са оставили генетични отпечатъци“, разказва Лили.

при аборигените, в джунглата Rain Forest

Досега не съм ходила до пролива Торес на север от Австралия, но съдбата веднъж ме заведе при аборигените в джунглата Rain Forest. Изненадващо ми се обади майката на едно мое бивше гадже. Разбрала, че съм се върнала в Австралия. Знае, че обичам да пътувам и да снимам, и се сетила за мен, защото една неправителствена организация й предложила да помогне на възрастни аборигени в Мъгливите планини – Misty Mountains. Наистина са много мъгливи и страховити. За да не бъдела сама по пътя, ме покани да се срещнем след седмица в 9 ч. на гарата в Атертън, щата Куинсленд.

Потеглихме с нейния стар джип ветеран с комин от двигателя. Пътувахме дълго, видях и разбрах от първа ръка много неща. Научих, че през 70-те години на ХХ век австралийците спират да отделят децата на аборигените от обичайната им среда, дотогава се смятало, че трябва да ги ограмотяват и възпитават в домове. Оценили, че този модел на интеграция не работи. Децата губели идентичността си. Мотивацията им отслабвала и голям процент посягали към алкохола като отдушник.

Старият племенен вожд Джеф от народа гуджал, при който се озовахме, още като дете бил отделен от семейството си. Родното му име било Уоджорро, ще рече Ястреб на езика уаронго. Джеф ни разказа как успял да избяга от интерната и от възпитателния лагер, озовал се в джунглата. Осъзнал, че трябва да се крие, за да не го върнат обратно. Но как да се храни? Научил се да лови зайци и да ги продава. В по-късен етап от живота учил медицина, което обогатило традиционните му знания за магии и шамански лечения. Гуджалите, при които попаднах, са ловци на диви коне. Обяздват ги, после ги продават и така си осигуряват прехрана. Изненадана бях, че 90-годишният Джеф, старейшината на гуджалите, знаеше къде е България, София, знаеше за българската баница и лютеница. Откъде ли? Познавал циркови артисти наши сънародници. Бил живял при тях известно време, докато трупата им играела в Австралия.