Пием чай от термос и пак се мятаме на лифта „Ястребец експрес“ – ние, няколко жени, тръгнали от София към пистите на Боровец преди изгрев слънце. На лифта гледам да седна до Лили Тоушек, една от нашата малка група. Тази крехка на вид жена прелива от адреналин, екстремно кара не само ски, ами и сноуборд, и кайт, и често „панти“ – ще рече, че закачва специални колани отдолу на ските и се катери пеша до върха. После маха коланите и се спуска като безмоторен самолет. Напролет ходи на рафтинг по Струма, мъкне велосипеди и не съм виждала друга майка, която за Коледа да разхожда с каяк невръстната си дъщеря в заледения язовир „Искър”.

Лили е действащ адвокат от Софийската колегия от 2006 г. и се явява по дела като защитник на жени, претърпели насилие. Преди 15-ина години възпитаничката на Юридическия факултет на НБУ записва поредната магистратура в Австралия по международни отношения и право – пак в областта на домашното насилие. В живота обаче не всички пасианси излизат и тази магистратура останала недовършена. Но наученото в Австралия Лили Тоушек много успешно прилага в адвокатската си практика – в дела, заплетени от бой и физическа саморазправа между съпрузи. Има много истории покрай професията си, които не може да забрави. Но сега с нея си говорим за друго.

Преди две години Лили отново заминава за Австралия. И то не заради някакъв любовен роман, а за да напише докторат. Само че темата е съвсем различна от магистратурата й. Разказва Лили Тоушек:

„Преди доста години открих фотоапарата. Снимах всичко – екстремни спортове, макрофотография, портрети, пейзажи, дори сватби. Контрастът между работата ми като юрист, който се занимава с разводи и домашно насилие, и снимането на сватби роди огромно количество въпроси. Потърсих отговорите в изкуството. На шега се записах в Националната художествена академия в София и поредната магистратура, която завърших, е по модерно изкуство. Въпреки че съм адвокат, изкуствознанието ми е по душа. Изкуството ме кара да съм жива. Заради това снимам. Заради това кандидатствах преди две години в Австралия... да, пак в Австралия, за да напиша докторат. Темата ми е свързана с аборигените, с морските хора и с островните народи, които живеят по течението на пролива Торес. Това, с което се занимавам сега, е изследване върху техните истории, архетипи и отражението на философията им върху изкуството. Спечелих всички възможни стипендии на университета „Чарлз Дарвин“ в град Даруин в Северната територия на Австралия и работя там като преподавател.“

между два свята

Докторантка в Австралия, Лили живее в университетското общежитие в Даруин, на другия край на света, възможно най-далече от къщата в полите на Витоша, където живеят двете Елени – майка й и 10-годишната й дъщеря. И някак успява да съвмести семестрите в Австралия със защитата по съдебни дела в България. Тук е, докато свърши влажният период в Южното полукълбо, след това планира да отиде при островитяните в пролива Торес, който разделя Австралия и Папуа Нова Гвинея. В Австралия я връща и любовта й да се гмурка в Големия бариерен риф, където, между другото, е работила като сертифициран водолаз спасител. На север от Австралия, в Кораловото море, стърчат повече от двеста острова, описани на групи като централни, западни, източни. Източните стигат чак до Бариерния риф и тя се е запътила точно натам.