Във времена на селфи милионери Мариан Вълев не обича да се снима. Артист е при това. Не е поза, човекът е особняк. Такъв беше и героят му в сериала „Под прикритие“, Куката, към когото Мариан нито е привързан, нито го отрича. Мариан е човек, който е способен да привлече внимание още като съвсем млад актьор, да направи запомняща се роля в „Граница“, след това да се запилее дузина години из чужбина. И не става дума за гастрол в Холивуд. После идва, взима „Златна роза“ за „Лов на дребни хищници“, прави Куката, хората полудяват по него, пак изчезва. Оказва се, че седи на дъното на една депресия и пише сценарий. От това писане произлезе дебютът му като сценарист и режисьор – пълнометражният филм „Лошо момиче“. Свързват името му с редица красиви жени, той ги нарича смъртоносни. Край героинята му в „Лошо момиче“ също има доста смърт. Казва, че не полът у нея го интересува. Но се съгласява, че самият той е лошо момче. Или му е смешно заради клишето. Може да е модерно да се дими, но Мариан пуши, доста категорично при това. Премиерата на филма му съвпада с рождения му ден – 11 април. Тогава става на 50.

Колко време воювахте за този филм?

Ако ме питате кога започна войната – преди около две години и половина. Защо пък да не съм честен с вас. Стоях вкъщи във Варна, чувствах се изгубен. Бях изпаднал в една от поредните депресии, в които изпадат всички артисти, но малко говорят за тях. Нямах пари, нямах близки до себе си, нямах предни зъби, бяха ми избити на една тренировка по бокс. Усетих, че съм стигнал дъното. При артистите, казвам го от личен опит, най-добрият трамплин е дъното. Усетих, че ако искам да продължа да функционирам нормално, трябва да се опра на любовта си към киното. Имах няколко истории в главата си, затворих се и започнах да пиша без амбициите един ден от това да стане филм. Изпратих написаното на някои приятели. Някои го харесаха, някои не. По-важното е, че го изпратих на бъдещите ми продуценти от БНТ. На Янко Терзиев, на Боряна Пунчева, двама души, на които имам много голямо доверие. Трябва да спомена и Севда Шишманова, която вече не е част от БНТ, но е много специален човек. И те казаха, Мариански, от това нещо може би ще стане филм, но иска още работа. Продължих да работя, няколко месеца по-късно кандидатствах. Проектът беше одобрен. Следваше 10-месечна подготовка за снимките. Бюджетът не беше кой знае колко голям, въпреки че хората от БНТ направиха възможното да има всичко. За около месец трябваше да заснемем филма. За да компенсирам липсата на по-голяма финансова основа, трябваше да бъда пет пъти по-подготвен. Една година съм обикалял местата, на които смятах да снимам. Да видя как изглеждат през зимата, защото евентуално другата зима трябваше да снимаме там. Спомням си, че точно на Нова година, на 1 януари, ходих да гледам Пирогов на точната светлина, със сняг. Що се отнася до актьорите – с всеки един от шестимата актьори проведохме конкретна подготовка. Водих ги на локациите, където ще снимат. А не както на мен ми се е случвало да те пльоснат на една локация и да ти кажат – обиграй я. Ти не знаеш откъде се влиза и се излиза от стаята, а трябва да играеш, че е твой дом. Някои от актьорите запознах с реалните прототипи на образите им. Други не успях, тъй като прототипите бяха починали.

Много съм впечатлен от този спорт. Огромна помощ ми оказаха Илияна Раева, Бранимира Маркова – главният селекционер на националния отбор, Лили Игнатова, да не говорим за тези прекрасни златни момичета, които играят във филма. Боряна Калейн, Катрин Тасева, Неви Будинова, Петя Борисова, Ерика Зафирова. Толкова мили и изпълнителни. Те са ангелите в моя филм. Героинята на Бубето (Любомира) е връзката между двата свята, между света на красотата и тъмната страна. Подготви се свирепо, не вярвах, че може да има толкова всеотдайно момиче, което с такава любов, спокойствие и смирение работи. Познавам я от дете, но това, което направи като актьорска подготовка за този филм, е впечатляващо в световен мащаб. С Деян (Донков, в ролята на следовател – б.р.) беше повече въпрос на психология, тъй като героят му страда от една по-лека форма на аутизъм, синдром на Аспергер. Деян е великолепен и без да обиждам никого, в моята класация на българските актьори той е на първо място. Същото важи за Елена Телбис и Дария Симеонова. Техните героини стоят от тъмната страна. Срещахме се с момичета, упражняващи най-древната професия. Ходихме по стриптийз клубове. Опитвахме се да влезем в конкретната им психология. Всички от екипа бяха абсолютно подготвени.

Във филма има пропадане на героинята в тъмната страна.

Много хора пропадат, но някои от тях, малцина, са щастливи да намерят близък човек, който да им подаде ръка и да ги измъкне. „Лошо момиче“ разказва история за близостта между хората. Всичките герои са страшно самотни, до един. Някои успяват да намерят близост помежду си, други не успяват. Искам да разказвам обективно човешки истории, не съм човекът, който ще съди някого.

Не пропадането е страшно, така ли?

Няма нищо страшно в него. Има толкова много хора, аз самият съм един от тях, на които им се е наложило да извървят грешния път, за да стигнат до правилния. Някои са благословени от съдбата да вървят по един осветен път, но други минават по мъгливи пътечки, стръмни склонове, дълбоки гори, за да могат да излязат и да видят светлината.

Блудните синове често са любимите.

Животът ми е пълен с грешки, не го крия. Ако е имало нещо, което е осветявало пътя ми, то това е любовта към киното. Хората се лекуват по най-различен начин – със социални контакти, безразборни връзки, алкохол, наркотици. При мен лекът беше само един – кино. Затваряш се вкъщи, гледаш по десет филма на ден, буквално. На другия ден се събуждаш – спал-недоспал, и гледаш още десет. И после още десет. Докато не изгледаш цялото световно кино и не започнеш още веднъж. И още един път, и още един път.