Мариан Вълев: Имам сърце за разбиване, да заповяда следващата

Адриана Попова 29 May 2019

Снимка: велислава каймаканова, БНТ

 

Планирате ли бъдещето си?

Искаше ми се да мога. Джон Ленън ли казваше, че животът е това, което се случва, докато правим планове за него. Иска ми се да стана сутринта, да отида на работа от 9 до 5, да се прибера вкъщи, да гледам някой мач, някой сериал, да си легна и после отначало. Рутината ми е липсвала цял живот. Нямам идея какво може да се случи утре. Отнякъде идва предложение и ти го харесваш. Следващата година от живота ти минава по този начин. Или пък ти идва идея, сядаш и пишеш нещо, което може би никога няма да види бял свят. Ние сме хомо луденс, играещи хора. Няма как да планирам нещата – днес ще участвам в театър, после малко в киното, после в някой сериал. Аз не съм привърженик на всичкоядността в изкуството, не мисля, че един истински артист може да работи няколко неща наведнъж. Вече 30 години съм в киното и съм убеден в това, което говоря. Наясно съм, че артистите трябва да се хранят, но не мисля, че става така.

Това с работата от 9 до 5 шега ли беше?

Искам го, но не ми се случва. Наистина има нужда от спокойствието, което ти дава рутината.

Колко време ще издържите?

Възможно е да издържа 2-3 дена.

Казвали сте, че имате мъчителни диалози със себе си пред огледалото.

Това са актьорски монолози. Продължават, не са спирали. Напоследък стоя, гледам се и си казвам – мамка му, за нищо не ставаш, обаче трябва да продължиш напред, трябва да се постараеш да не разочароваш всички хора.

Това се казва положително мислене.

Аз съм такъв човек. Много бих искал да си казвам – виж как добре съм се справил, само че истината е на 180 градуса различна. Не ви го казвам от куртоазия или да ви се правя на някакъв велик, търсещ творец. До оня ден не бях сигурен за филма, пак исках да го спирам.

Казахте „вкъщи“ за Варна.

Майка ми живее във Варна. Там, където е тя, е моята къща. Аз имам къща в София, живея си в София. Мога да си отида един път в месеца за един ден във Варна, но там е моят дом.

Къде държите наградите си?

Някои дадох за благотворителност, някои са при майка ми, други подарих. Ако питате дали си имам кът с награди – нямам. Наградата е нещо моментно, лично аз живея заради усещанията, а не заради вещите.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР