Това е някаква кинотерапия, която може би трябва да патентовате.

При мен действа. От дете обичам да живея в света на сребърния екран, там се чувствам по-добре, по-сигурен.

Лошо момиче – в това словосъчетание има еротичен привкус.

Да, така е, но във филма аз нямам голи сцени, насилие. Една мръсна дума нямам, един пистолет в кадър. Не ме интересува изстрелът от пистолета, интересуват ме последиците от него. Като разказвач не ме интересува еротиката. Интересува ме близостта, която тя създава. На тези години повърхността на нещата не е приоритет.

На тези години… Наскоро футуролог ми каза, че се очаква смъртта на смъртта. Как се отнасяте към възможността да станете безсмъртен?

Това ще е най-лошото. Ще спрем да изпитваме нормалните красиви човешки чувства. Ще спрем да мислим по правилния начин. Живеейки с мисълта, че сме смъртни, ние сме доста по-полезни на света. И духовен, и материален.

Най-малкото можеш да се накараш да свършиш нещо, защото ако знаеш, че можеш да го свършиш след 100 или 200 години...

За това говорим.

Ако имахте възможност да разтегнете една възраст до безкрайност, коя щеше да е?

Не си заменям нито 50-те, нито 40-те, нито 30-те, нито 20-те години. Обичам си всичките възрасти. Приемам абсолютно нормално остаряването и откривам неща, които не съм мислил, че притежавам като духовност. Естествено, не мога да бягам по 10 километра вече.

Само по 8.

Може и по 8 метра да бягаш, въпросът е усещането, което това бягане предизвиква в теб.

Харуки Мураками казва, че след като навършил 50, резултатите му в маратона започнали да падат, въпреки че тренира както преди, храни се както преди.

Всяка възраст си има красота.

Но вие сте споделяли, че детството ви не е било от най-щастливите.

Когато съм го казал, съм имал предвид, че не бяхме от най-богатите хора. Живеех с майка ми и баба ми – прекрасни жени, на които дължа всичко. Израснах без баща, което в днешно време не е кой знае колко интересно. Не е било тежко. Справяхме се.

Вие като че ли вървите с надписа „лошо момче“. Може ли да се каже, че героинята в „Лошо момиче“ е вашето алтер его.

Да, има доста неща, които ме свързват с главната героиня. Но те са на едно духовно ниво. Не като конкретни събития, а като процеси, през които аз съм преминал, през които и тя преминава. Дълги години съм бил и все още съм човекът, който бяга. По принцип обичам да бягам, но не защото се страхувам от нещо конкретно, а защото се страхувам да не спра на едно място, тъй като на всяко следващо ти откриваш различни хора.