Колет - история на желанието

Да си припомним коя е тази жена, зачеркнала всички стереотипи за това какво е да си жена и написала своя собствена версия по темата. При това – преди почти 120 години

Ирина Иванова 28 май 2019

Кийра Найтли във филмa „Колет“

Снимка: getty images/guliver

Биографичният филм „Колет“, посветен на иконичната френска писателка Сидони-Габриел Колет, с Кийра Найтли в главната роля, бе показан в България в рамките на кино-литературния фестивал Cinelibri’2018, но все още не е разпространяван официално. Да си припомним, докато го чакаме, коя е тази жена, зачеркнала всички стереотипи за това какво е да си жена и написала своя собствена версия по темата. При това – преди почти 120 години, в самото начало на ХХ в.

Колет е французойка. При-надлежи на Франция с цялото си същество – със сърцето и кръвта си, с начина, по който изглежда, с начина, по който пише, и с начина, по който живее. Познанията й за женската душа са удивителни, а чувството й за хумор – пикантно и щедро подправено с повечко цинизъм, остра ирония и възхитителна упадъчност. Може би сте чели романа й „Шери“? Един от малкото, издавани у нас. В него 49-годишната Леа, жена с минало, при това бурно и широко известно, има връзка със сина на своя приятелка, когото нарича Шери, с 24 години по-млад от нея. И макар голяма част от действието да се развива в будоара или спалнята на Леа, това определено не е будоарно четиво, а изящен, чувствен, забавен и проницателен роман за любовта и времето, за жените и мъжете, за връзките и свободата.

Родена е във френската провинция Бургундия, но в онази й част, която всички наричат „бедната Бургундия“ („богатата“ е известната с лозята и виното). Колет e дете на данъчен агент, ветеран от войната, останал без един крак и придвижващ се с дървен, който се проваля във всичко, до което се докосне. Майка й е просто блестящата Сидо, с афрокреолска кръв във вените си и бохемски дух. Колет обожава Сидо, посвещава й книга, превръща я в своя постоянна героиня и я описва хиляди пъти в романите си, като само променя името й. Много биографи с афинитет към психоанализата смятат, че бисексуалната си ориентация писателката дължи именно на обсебеността от майка си. Самата тя може би ги е навела на тази мисъл с твърдението си, че когато жена обича и живее с жена, тя го прави, защото по този начин „осиновява майка си“.

Сидо нарича Колет „моето второ аз“ и има големи планове за нея, най-важният от които е да не я омъжва безсмислено, защото бракът по думите й е „отвратително престъпление“. Бащата на Колет се разорява и тя – на 18 години – заминава с майка си за Париж в търсене на по-добри възможности. Въпреки плановете на майка си, когато става на 20, Сидони-Габриел се омъжва за Анри Готие-Вилар с псевдоним Уили, по-възрастен от нея с 16 години. Писател, журналист, критик, за когото всички знаят, че наема анонимни писатели (т.нар. писатели в сянка) да пишат огромна част от текстовете и книгите, подписани с неговото име. Многото „пчелички“ в тайната му ферма са обикновено талантливи провинциалисти, опитващи се да пробият в Париж. Колет тутакси се превръща в една от пчеличките на Уили. В най-добрата.

Още тогава тя е съвсем различна от другите момичета. Мъжкарана. Красива, но андрогенна. Когато започва да пише, разбира, че не разполага с други истории, освен със своята собствена. Така измисля своето алтерего – ученичката Клодин – и започва да разказва за живота й (живота си всъщност) в поредица от романи с невероятен успех. Според литературната критика това са първите тийнромани в съвременния смисъл на думата. Героинята й Клодин става толкова известна, че се появява козметична линия с това име – не случайно днес наричат Колет „първият модерен инфлуенсър“. Мъжът й е щастлив от своето ново състезателно конче и я притиска да пише все повече и повече, като не само обира славата, но и парите, които романите й, подписани с неговото име, печелят. Често дори я заключва в кабинета, за да я принуди да довърши поредната книга колкото се може по-бързо.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР