Наталия Гуркова: отначало

Анета Дженева 08 May 2019

Снимка: Васил Германов



Любовта си струва жертвите, нали?

Да, абсолютно. Джордже е моята голяма любов. Запознахме се в дискотека в Йоханесбург, където ме заведоха приятелките, при които бях отишла на гости. Бях на косъм да не отида, толкова бях уморена от пътуването. Когато ме попита откъде съм, не знам защо реших да не обяснявам къде е България и затова отговорих: от Италия. А се оказа, че той е от Черна гора и можем почти да се разбираме и без превод. Започнахме да си пишем, когато се върнах в България, а после отидох пак в ЮАР и разбрах, че искам да споделя живота си с този мъж. Пътувахме по цял свят, правихме няколко пъти околосветски пътешествия. Толкова е хубаво да можеш да стегнеш куфара си за час и да заминеш там, където те тегли сърцето. И да има с кого да споделяш тези пътувания. После се появиха децата – ражданията им бяха най-щастливите моменти в моя живот. Те промениха всичко.

Днес дъщеричката ти Джорджия е на 9. Тя е родена в ЮАР и със сигурност намира много разлики в живота там и тук. Как ги описва?

Виж, там живеехме в голяма къща с домашни помощници. Всяко семейство в ЮАР, което има възможност, живее по този начин. Животът е много уреден, много комфортен, но пък я няма свободата, която я има в Европа. Джорджия бързо се научи сама да се справя с много от нещата, които някой вършеше заради нея – например подреждането на стаята, играчките. Инфраструктурата в града там също е много по-уредена. Различна е храната, климатът, различни са порядките, културата. А и аз изисквам от децата да бъдат добре възпитани, да се учат добре, да бъдат старателни и отговорни.

В живота е важно не само какво получаваш, но и какво даваш безрезервно. Важно е да можеш да генерираш любов. Да създадеш поколение, да предадеш знанията си. Да споделяш. И да се наслаждаваш на живота.
Как живя самата ти в Йоханесбург? Какво се случи с твоя магазин за бижута?

Този магазин го създадох две години преди да се роди дъщеря ми Джорджия. След раждането й вниманието ми бе изцяло погълнато от детето. Магазинът продължи да работи още няколко години след това до преместването ми в България. Бижутата са ми страст. Въпреки че сега нося много малко бижута, имам своя колекция и обичам да се занимавам със скъпоценни камъни. (На ръката си Наталия носи пръстен от розово злато със златист топаз – любимият й жълт камък.) Създадох магазина, защото винаги съм изпитвала нуждата да работя. Йоханесбург е известен с ужасяващата си престъпност и при всички случаи затваря хората в определени социални кръгове. Изпитвах и огромна носталгия по България, по веселия и свободен живот тук, по приятелите и семейството си. Но не може да се каже, че основната ми работа е бил магазинът. Аз „работех“ майка на две деца.

Разкажи ми спомен от твоето детство. Какво дете беше ти? Какви мечти имаше?

Имах прекрасно детство – без телефони и компютри, с игри до късно, на улицата и в дворовете. Играехме на топка, на дама… Аз бях леко срамежлива и обичах да си играя с момчетата. Не че съм била някаква мъжкарана. Мечтаех да стана певица. Лили Иванова ми беше идол и непрекъснато я имитирах. Но така и не тръгнах на уроци по пеене. В гимназията исках да се занимавам с мода, да бъда модел, да се изявявам на сцена…

… И стана Мис България 98 – в едни бурни времена. По какво се различава днес животът на моделите от онова време, в което ти работеше като модел?

Ами тогава кипеше от живот. Непрекъснато имаше някакви събития, ревюта, снимаха се реклами, правеха се презентации на компании, навлизащи на пазара. Имаше работа колкото искаш. Сега всичко това го няма. Ако едно момиче иска да прави кариера в моделството, трябва да гледа към чужбина.

В онези времена мутрите влязоха и в моделския бизнес и разпределяха агенции и модели безцеремонно. Как се справяше с неприличните предложения?

Мисля, че добре съм се справяла. Вие, журналистите, можете да кажете. Никога не съм била свързана с групировка. Никога не съм позволявала да ме свързват с мутри, със „спонсори“, винаги съм била независима. Самостоятелен играч. Не мога да търпя зависимости, някой да ми казва какво да правя… Трудно мога да бъда манипулирана, дори в детството си бях такава. Винаги съм имала глава на раменете си. И знам какво мога. Но да, такива бяха времената. Разбира се, че е имало неприлични предложения и провокации. Но човек сам избира какво да направи. Оцеляването в онези времена, както и сега, е въпрос на внимание и преценка. Как се позиционираш в обществото, как градиш име. Иначе това, за което говориш, е така – модел в България звучи по един начин, модел в чужбина – по друг начин. Аз съм дете на прехода и като цяло имам наблюдения над промените, които се случиха у нас. Парите и властта промениха хората. Тотално. Малко хора носят смелостта да не се променят, когато животът им носи всичко, а след това го отнема.

« предишна страница следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
AVA
08 May 2019, 18:17

Има някакво особено достойнство с което носи мъката си. Дано се справи с тежкия момент и отново да бъде щастлива.

ТВОЯТ КОМЕНТАР