Как става това, според теб?

Само с време. Специално за загубата на близък хората казват, че никога не минава, но се научаваш да живееш с тази загуба. Други казват, че времето лекува. Предстои да разбера.

Какво четеш в момента?

„Пътят на душите“, но… (Очите й се насълзяват, но бързо се овладява.) … това е свързано със сегашния момент. Да. Вярвам, че душата се преражда, че духът не умира.

В какво друго вярваш?

Вярвам в Бог. Вярвам в себе си. Вярвам, че човек сам избира съдбата си, пътя си и нещата, които му се случват. Вярвам, че сам трябва да си научи уроците. Че нищо не идва даром. Уроци като казвам, нямам предвид съдбовни събития само, които променят живота ти. Урок е дори ежедневието с някого. Защото то може да те научи на търпение, толерантност, компромиси.

Говориш за себе си?

Да. Нямаше как да науча тези неща, когато бях сама. Когато създадох семейство, започнах да мисля доста, преди да действам. Вече не действам импулсивно. Много по-умерена и мека съм сега… Много търпелива съм – това е урокът, на който децата ме научиха. Преди бях много категорична – отрязвах човек, с когото работя, но не харесвам и не уважавам. Сега не бързам. Търся защо и как и начини да го приема. Също така изгубих илюзията си, че мога да променя някого. Това е безсмислена битка. Приемам хората такива, каквито са. Как можеш да промениш един ревнивец? Или човек, пристрастен към хазарта? Преди мислех, че имам силата да променям хората около себе си. Не мога, никой не може. Те ще си останат винаги такива, каквито са. Разбрах го това и сега ми е по-леко да приемам хората.

Да, животът ни омекотява ръбчетата.

Така ни омекотява, че… Не можем да се познаем понякога. Но… продължаваме.

Продължаваш ли да вярваш в хората? Какво най-много те отблъсква в тях?

Лъжите. Мразя ги, както и лицемерието. Аз съм директна и пряма. Но ние като че ли сме свикнали с този театър наоколо и започваме да го възприемаме като нещо естествено. А не бива. Човек трябва да бъде истински и да се държи естествено. Да не се самозалъгва, защото така изкривява собствената си представа за света. Парите и властта променят много хората, особено мъжете.   

А какво за теб е най-важното качество на един мъж?

Да си държи на думата. На това се опитвам да науча сина си. Да не бърза да обещава. Да помисли. Дори да не отговори. Но като каже нещо, да се случва. Да бъде джентълмен. Важно за един мъж е да има чувство за хумор. Интелигентността и чувството за хумор са свързани. В живота е важно не само какво получаваш, но и какво даваш безрезервно. Важно е да можеш да генерираш любов. Да създадеш поколение, да предадеш знанията си. Да споделяш. И да се наслаждаваш на живота.

Би ли се върнала отново в Южна Африка?

Да живея – не. Но така или иначе трябва да пътувам понякога, за да може свекърва ми да вижда децата. Имам и приятели – прекарах десет прекрасни години от живота си там все пак. Имам и други неща там да свърша. Но не му е дошло времето.