Повече от 30 години са минали от последното издание на една от най-обичаните български книги, рядък гост по масите на антикварите, книга, която от самата си поява – а това е далечната 1959 година – не спира да предизвиква възторг и гняв. Дори объркване – как да говорим след нея за Яворов, как да гледаме към него – само от долу нагоре, както подобава на литературен гений, или да приемем човешкото в него, миговете му на слабост, грубост, дори на мъжка непочтеност.

Спомням си как преди много години минавах покрай дома на Яворов, тогава бяхме индоктринирани от close reading, четяхме, без да се интересуваме от биографията на автора – разказа проф. Михаил Неделчев на премирета на новото издание на „Романът на Яворов”, – и в двора видях паднало на колене красиво чернонокосо момиче. То плачеше. И си казах, че нямам право да не се интересувам от личността на Яворов. Митът е жив.”

Легендата за голямата любов на Яворов с Лора Каравелова, за любовите му изобщо, е още жива, въпросителните около нея не са намерили, а вероятно и никога няма да получат сигурен отговор. Не се знае какво точно се е случило между него и Дора, 18-годишната съпруга на Михаил Кремен, която е сочена като виновница за големия скандал, довел до самоубийството на Лора. Имало ли е флирт между поета и нея, в мемоарите си тя твърди, че е последната му любима. Впрочем бракът й с Михаил Кремен трае всичко на всичко 7 месеца и по-късно, не без злорадство, Кремен ще намекне, че той въобще не е консумиран и че бившата му съпруга най-вероятно ще умре девствена. Яворов е умеел да белязва жените, не само Мина, не само Лора. Дора Габе, която е имала връзки с доста известни мъже, между тях Боян Пенев, Витезслав Незвал, в края на живота си посочва Яворов като най-голямата си любов. А тя е продължила не повече от половин година. Проф. Кирова нарича Яворов „множествен” мъж.

Новото издание на „Романът на Яворов” е с великолепен предговор от проф. Милена Кирова и с приложени много снимки, някои от които се публикуват за първи път. На представянето на двата тома на книгата на Михаил Кремен в клуб „Перото” проф. Кирова говори за несрещаната способност на Яворов да живее отвъд нормалното. Той наистина е можел да се държи скандално. Проф. Михаил Неделчев разказа неописана никъде случка, която е научил от сина на Петко Росен, един от приятелите на диаболичния чирпанец.

Лора и Яворов отскоро живеят заедно. Лора иска да го представи на приятелките си. Казва му да покани и свои другари – но не някои харамии, а изкъпани и възпитани господа. Изборът пада върху Михаил Кремен и Петко Росен. Лора е подредила масата със скъпите кристали и порцелани, които е отмъкнала от дома на майка си – властната Екатерина Каравелова. Направила е красиви хапки. От едната страна на масата са нейните така буржоазни приятелки, от другата – Кремен и Росен. Седят и чакат Яворов, който закъснява. В един момент той влиза в стаята, вижда масата с хапките и сервизите, и, с ядосана физиономоия, се обръща към Лора: Лоро, колко пъти съм ти казвал да оставиш тия твои папищашки истории. Хваща от едната страна покривката, дръпва я и всичко от масата се оказва на пода, раздробено на режещи късчета. (Като предсказание за едно друго дръпване, но на спусък, след време.) Трясъкът от счупената гордост на баба Каравелова е съпроводен с уплашените викове на дамите и мъртвешки побелелите лица на господата.

Според Яворов хлябът трябвало да бъде в центъра на трапезата във всеки български дом, а не да бъде омърсяван и накъсван на хапки, както го е направила възпитаната във френски католически лицей Лора (папищашки, папищани – от папа, презрително определение за католици).

Михаил Кремен, авторът на романа и близък приятел на Яворов, идва в София с цялата очарователна наивност на провинциално момче. Попада в интелектуалната и безжалостна орбита на кръга «Мисъл», като винаги остава в сянката на основателите му. Кремен буквално е засмукан от водовъртежа Яворов. Пише книгата си повече от 30 години, като един от вероятните му подтици е да оневини семейството си като участник в драмата Лора – Яворов (според проф. Неделчев).

Катя Зографова, която наскоро издаде собствена книга «Световете на Яворов» и която е изключителен познавач на архивите, свързани с поета, нарича «Романът на Яворов» магичен и магнетичен текст, проф. Неделчев – «знаменита книга». В новото издание на «Колибри» има факсимиле на онази прочута предсмъртна и по същество любовна бележка на Яворов, преди да натисне спусъка пред тялото на Лора в нощта срещу 30 ноември 1913 година: «Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея.» Куршумът е в главата му и в сърцата ни толкова години по-късно.