Някои хора са родени за сцена и тя е една от тях. Изключителна актриса, номинирана 6 пъти за Оскар, с безброй награди за комедийна актриса, за актриса в мюзикъл, с 5 Златни глобуса, награди БАФТА, Сребърна мечка, Давид на Донатело и куп още призвания за играта си. Наистина неизброими. Печели Оскар за „Думи на обич“ (1983 г.) и се разминава на косъм – косъм от брадата на някой от членовете на Академията за филмово изкуство вероятно – с поне още два Оскара за главна роля. А иронията е нейното най-силно оръжие. Не сексапилът.

Любовчийка като брат си Уорън Бийти, тя никога не е спала с режисьор или продуцент, за да получи роля. Устата и с ум като бръснач, с нрав на дива котка. Авторка на 15 книги, които са определяни като езотерична ню ейдж литература – микс от автобиографични признания, реални пътувания по света и духовни пътешествия в дълбините на сърцето, мистика и спиритуализъм, фантазии и остри прозрения за фалшивия свят на Холивуд. Някои критици откровено я определят като луда заради теориите й за извънземните, Атлантида и твърдата й вяра в преражданията. Тя впрочем е една от малкото живи актриси от златните години на Холивуд. Днес на 84, Шърли Маклейн живее в Санта Фе, Ню Мексико, в просторно имение, сама кара колата си и пазарува от супермаркета с дънки и суичър, а пътьом си купува американско кафе в огромна картонена чаша и спира да побъбри с мъжете, които играят шах на тротоара. Никога не е била красавица, но сините й очи искрят омагьосващо и предизвикателно, винаги с иронични искрици в тях, а маниерът й на неукротима палавница не е загубен под пластовете на годините. Живее сама, защото единствената й дъщеря я описа в книга като непредсказуема, студена и подла майка, която е принесла в жертва на сцената всичко, дори собствената си кръв. Дали наистина е така? Нека да вървим поред.

кармата на името

Шърли Маклейн твърдо вярва в кармата. Странно защо обаче родителите й, ревностни баптисти (католици, следващи проповедите на Йоан Кръстител), не са я нарекли на някоя светица, а на... Шърли Темпъл, легендарно дете чудо на киното и мюзикъла от 30-те години, любимката на Америка. Шърли Темпъл започва уроци по балет на 3, а на 6 вече играе в киното и е звезда, при това най-високо платената.

А нашата Шърли Маклейн Бийти се ражда на 24 април 1934 г., на същата дата точно пет години преди друга голяма звезда – Лили Иванова. Ражда се в Ричмънд, Вирджиния, в семейство на професор по психология и учителка по драма. Актрисата не обича да говори за детството си, особено за онази му част, в която според твърдения родителите й са били алкохолици. Баща й катастрофира в резултат на тази своя страст към чашката, но оцелява и й разказва как в безсъзнание излязъл извън тялото си и срещнал покойните си майка и баща. Видял светлината на Господ около тях и разбрал, че това е неговият истински дом. Но нещо му попречило да се присъедини и се върнал на земята. Вероятно това е първият момент, в който Шърли се докосва до идеите за прераждането и астралното пътуване, на което в зрялата си възраст посвещава много изследователски усилия. Майка й е дъщеря на блестящ мозъчен хирург, един от най-добрите в Канада. Води със себе си Шърли на уроците по драма и я качва на сцената на 4 годинки. За първата си проява малката репетира всеки ден вкъщи, но на сцената се заплита в завесата и пада. Предизвикала бурен смях, Шърли вероятно е решила, че й се отдава да разсмива хората. Прави го с успех цял живот.

В тази семейна среда Шърли и Уорън Бийти нямат шанс да бъдат скучни, посредствени, отдадени на детството си деца. Още повече че идва Голямата депресия, обхващаща 30-те години, и семейството й се оказва разорено, само с 300 долара в банката. Започва голямото пътуване из американските щати в търсене на работа за родителите й. „Бях винаги новата в класа – спомня си актрисата. – Оцелявах, защото светкавично усвоявах местния акцент и жаргон. Израствайки в „страната на свободата“, не бях обучавана да разсъждавам извън параметрите на онова, което моите учители с традиционно мислене искаха да знам. Ако станех твърде дръзка, родителите ми всячески се стараеха да ме предпазят. Всъщност те ме оградиха с еднометрова емоционална ограда. Научавах се да я прескачам. И те издигаха по-висока. Постепенно свиквах да прескачам и нея.“

След злополучната случка със завесата Шърли не се отказва от желанието си да играе на сцена, при това винаги главна роля. Уроците по балет я поглъщат и въпреки че е най-високата в класа, й дават ролята на Пепеляшка в училищната постановка. На сцената по време на танц чупи глезена си, но завършва представлението. Ето такава е Шърли Маклейн – никога не хленчи и не се отказва от целите си.