В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
"Въпреки прогнозата, живейте все едно е пролет", казва покойната модна дизайнерка Лили Пулицър. Е, дойде, тук е – и слънцето, и събуждащите се от сън дървета, и първите хипнотизиращо зелени тревички, и усещането за ново начало. Първата наистина пролетна седмица, в която отривисто захвърляш кожуха на зимния уют и меланхолично облачно настроение, за да облечеш роклята на очакването – за мързеливи разходки в парка, за пикник в планината, за босите крака в поточето, за букета от горски билки, за шепнещите с любов морски вълни.
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Никола Вапцаров
София Филм Фест – да го изгледаме. Всяка година това киносъбитие прави март месец по-интересен. За пореден път ще разглеждаме с интерес програмата, ще набелязваме прожекции и заглавия, ще си уреждаме срещи пред Дома на киното, ще обсъждаме след това филмите, ще поспорим или ще мълчим в съгласие... Колко е хубаво, че пак е време за кино, а след това и за по чаша вино.
„Обичам те, мамо!“ - за щастие не го чувам само на осми март. Но точно на този ден това „Обичам те“, отразено и в очите, и в сърцето на 8-годишната ми дъщеря, звучи по друг начин. По друг начин го усещам и когато го казвам на моята майка. Сигурна съм, че и за нея е по-специално. Знам, че всеки приема този празник по различен начин, а някои отказват и да го признаят като такъв. За мен обаче винаги ще е денят, в който „Обичам те, мамо!“ звучи по-различно.
Шейтан дере или Дяволският каньон - моето откритие не само за седмицата, а май и за годината. Обикновено в EVA пишем за подобни сюрреалистични природни красоти, но намиращи се в далечни кътчета по света. А това уникално природно чудо, изваяно и изрисувано така, както дори въображението ни трудно би си го представило, е тук, на няколко часа път от София. Отидете, вижте, смирете се пред могъществото на природата. Подобна красота трябва да бъде съзерцавана, популяризирана, пазена.
Виновен ли е Майкъл Джексън? Не знам, кой ли би могъл да знае със сигурност, освен тези, които в момента твърдят, че са били насилвани сексуално от него като деца. Защо го казват чак сега, дали лъжат или пък е истина, кому беше нужен този малко закъснял документален филм на HBO “Напускайки Невърленд“? Не знам, май и не искам да знам отговорите. Това, което знам е, че покрай вихъра на скандала около личността на покойния Майкъл Джексън не бива да изтриваме творчеството му, както сториха с Кевин Спейси във „Всички пари на света“. Появиха се информации, че в Австралия, Канада, Нова Зеландия и Дания спират да пускат музиката на Майкъл Джексън по радиото. Та изтрива ли се подобно творчество:
Днес рожден ден има Шарън Стоун. Става на 61 години. Няма да се прехласвам по това колко добре изглежда за възрастта си – безспорен факт. Респектирана съм от годините й, защото е била твърдо убедена, че няма да доживее до 50 след преживения тежък инсулт през 2001 г. „Даваха ми пет процента шанс да оцелея. В продължение на три години не можех да напиша дори името си, не можех да накарам ръката да слуша мозъка ми. Учих се да чета и да пиша, учих се отново да говоря, бяха нужни години, за да се възвърне напълно чувствителността в левия ми крак. Когато ме изписаха от болницата и се прибрах у дома, почти не се движех. Не можех да виждам с лявото си око, не можех да чувам с лявото си ухо“, разказва след това тя. И въпреки това се възстанови напълно. Затова – честит 61-и рожден ден на тази борбена жена!
