За италианеца Ханес Перфлер се заговори преди около десет години покрай връзката му с певицата Мариана Попова, с която имат дъщеря. Постепенно името му се наложи като консултант на готини заведения като La Bottega, Cinecitta и винения бар Vestibule.

Ханес има сериозен бекграунд в туризма, ресторантьорството, спорта и модата. Бил е футболен вратар в продължение на 14 години, барман, менажирал е хотел в Сейнт Мориц. Открил е първия магазин на модния бранд Etro в швейцарския курорт и е сомелиер от 23 години. Разговарял е за живота на чаша вино със звезди като Джон Траволта, Джордж Клуни и Хю Грант. Едва ли е нужно да ви убеждавам, че е интересен събеседник. Вечеряме в наскоро открития му ресторант Simple. Масата ни е декорирана със свещ в свещник, изработен от дърво, тапи и шишарки, от почитателка и редовна клиентка на заведението. В Simple готвят вкусно, винената листа е много добра, интериорът е уютен и стилен, намира се в центъра на София и вечер е пълно.

Ханес обича пино ноар, но когато разбира, че аз харесвам сира, веднага поръчва такава от Испания. Докато червеното вино се спуска по стените на чашите и разгръща съблазнително аромата си, той ми обяснява:

Това е Syrah Vierlas Guelbenzu – бутиково вино от много малка изба в Испания. Името й е Ribera Del Queiles. Според мен там произвеждат едни от най-елегантните испански вина. Гроздето е по-минерално, по-елегантно заради близостта на лозята по бреговете на река Дуеро. Важно е да познаваш тероара. Аз имам приятели в цял свят, познавам много хора в бизнеса – сомелиери, с които сме работили заедно в Швейцария, Щатите. Поддържаме връзка и когато някой от нас открие нова изба, казва на другите. После пътувам много, намирам нови изби и когато ми хареса виното, поръчвам. Допада ми виното да не е комерсиално.

Това вино има много силен послевкус. Звучиш като човек, откърмен с вино.

Горе-долу е така. Отраснах в този бизнес. Семейството ми е в него. Единият ми брат е готвач и сестра ми също работеше в туризма. Дядо ми правеше вино, чичо ми продължава и сега. И след като навърших шест години, когато се правеше младо, ново вино, в Италия го наричат Новело – всеки път пиехме по малко. Опитвахме и от ферментиралото – по 20 мл, но все пак. В детството си пиех само пино ноар.

Виж ти, значи семейството ти има винарна?

Да, чичо ми произвежда, но в много малко количество и не толкова комерсиално вино. Баща ми има ресторант. Казва се Tschengelsburg (karlperfler.com) и се намира в стар замък от 16. век в долината Вал Веноста над Мерано, до Австрия и Швейцария. Концепцията на ресторанта му е завръщане назад към корените. Правят собствен хляб, снабдяват се с месо, картофи и зеленчуци от фермите наоколо, работят по стари рецепти, съхранени от векове насам. Баща ми организира и семинари там.

Четох някъде, че е писател.

Също, да. Написал е три книги на немски до момента, философски. Звучи малко като Паулу Коелю в Тирол. В една от тях например е от гледната точка на тристагодишно дърво, което расте в средата на градината на голям замък. То разказва какво се е случвало около него, как се е променило всичко – хората, мисленето им и в същото време как има и неща, които никога не се променят. Много е интересно. Баща ми е любопитен човек. Премина повече от двеста и петдесет километра в Алпите за месец и половина. Молил е за подслон и храна хора по пътя си. И непрекъснато някой се присъединявал – или до съседното село, или дори за следващите 50 км. Сега баща ми е на 66 години и продължава да е много активен. Аз съм съгласен с него, че душата е вратата към всичко, което правим. Важното е да е здрава. Човек изглежда така, както се чувства. Ако си тъжен, никога няма да изглеждаш добре. Съгласен съм с него и за това, че всички трябва да бъдат малко егоисти, да се грижат за себе си. Ако се чувстваме добре, можем да правим другите щастливи. Не съм религиозен, но силно вярвам в хубавата енергия. Всеки от нас има някаква енергия и трябва да се грижим за нея като за цвете. Същото е и с любовта. И малко да е, но трябва да се грижиш за нея всеки ден.