Как попадна от Сейнт Мориц в България?

След 10 години в планината и работа на много високо ниво нямаше вече накъде да раста. Бях уморен от това общество. Имах нужда от промяна. Познавах един български бизнесмен – Митко Събев. Той идваше да си почива в Сейнт Мориц. Станахме приятели. И ме покани да дойда, да му помогна с консултиране. Приех да опитаме. Първите шест месеца бях в Поморие и в Бургас. След това се преместих в София.

Защо реши да останеш?

Защото се запознах с Мариана. Митко Събев я беше поканил. Оказахме се седнали един до друг. Орлин Горанов ни запозна и тя много бързо забременя. Решихме да остана. Тя имаше кариера тук. За мен беше по-възможно да работя тук и да уча език, отколкото за нея да идва в Италия или Германия. Ние сме разделени от три години.

Аз не се притеснявам от слухове. Защо да го правя? Харесвам сериозната преса, но голяма част от сегашната... През тези седем-осем години, в които бяхме заедно с Мариана, тези вестници имаха нужда да пишат някакви глупави неща. Аз знам истината. И всичко е ок.

Значи не си ревнив? А си италианец!

Не съм ревнив. Не мога да кажа, че съм 100% италианец. По-скоро съм от малко селце близо до град Мерано в Южен Тирол, в сърцето на Алпите. Допреди сто години Тирол е бил част от Австрия, след това е принадлежал на Италия. Ние сме около 240 000 човека. Имаме свой собствен език – ладин, и сме най-добре работещото малцинство в света официално. Сред нас няма хора, които да не работят. Имаме много добра инфраструктура. Никога не сме били във война. Ако някой от Тирол дойде в София и има нужда от нещо, каквото и да е – търси работа или апартамент, той може да ми се обади директно и аз ще му помогна, без пари, разбира се. Така че и за мен е същото – ако отида в Шанхай и се обадя на някой от Тирол, той би ми помогнал – с документи, за интеграцията. Нещо като братство. Пицата е с трюфели. Опитай.

Наблюдава ме как започвам да я режа с нож и вилица и казва – Не, пица не се яде така. – Хваща краищата в по-широкия край на парчето откъм борда с тестото и ги сгъва. Пицата е божествена. – Ханес ми обяснява – Слагаме пресни трюфели и паста от трюфели, която приготвяме сами. В една пица можеш да сложиш всичко, но тайната е в тестото. То трябва да почива поне 36 часа. Ако остане повече, става хрупкаво и леко.

Кой е най-добрият готвач в живота ти до момента?

В моето семейство – аз. Но този, който най-много ме е впечатлил, е Масимо Потура. Има три звезди Мишлен. Той сега всъщност е най-добрият в света. Срещнах го може би преди четири години. Отидохме с приятели в неговия ресторант – „Остерия Франческана“ в Модена. Дори имам снимки с него. Едно просто болонезе може да го направи съвършено. Готви с истински продукти. Това ценя аз. Не молекулярната кухня – пушек тук, пушек там. Той готви с истински продукти. Познавам много готвачи – Ален Дюкас например, който готви специално за нас, когато бях поканен от компания, която прави шампанско. Пътувам много във връзка с моя бизнес и посещавам добри ресторанти просто за да ги видя. През последните пет години съм посетил около 25 ресторанта със звезди Мишлен. В родния ми регион имаме имаме 90 ресторанта със звезди Мишлен.