Близък ли си с него?

Да, и с него, и с цялото ми семейство – с майка ми, двамата ми братя и сестра ми. Не си говорим всеки ден, защото всеки от нас живее в различна страна. Но веднъж годишно се стремим да си направим семейна среща.

Опитай този зехтин – казва Ханес – от Испания е – Olive Oil Venta Del Baron. Много е ароматен, един от най-добрите в света. Слагам го почти навсякъде. Избрах да започнем с брускети, най-евтините и семпли апетайзери, които имаме. В България много често хората се заиграват да правят фюжън импровизации. А според мен е ценно да се съобразяваш с класическите рецепти. Тогава храната е автентична, семпла и вкусна.

И каква е вашата класическа рецепта за брускети?

Първо, сами си правим хляба – по-хрупкав и по-лек, защото оставяме тестото да престои. Поливаме го с малко зехтин. Отново оставяме да престои, за да се поовлажни. Мажем филийките с чесън и добавяме босилек, маслини и домати.

Десет години си живял и работил в Сейнт Мориц...

Да, първите две менажирах клуб, след това – малък бутиков хотел, с четири звезди. По онова време бях най-младият директор на хотел в Швейцария. А след като го продадоха, бях търговски мениджър на голяма компания за вино и шампанско. Накрая станах генерален мениджър на Etrо за Швейцария. Отворих първия моно бутик на марката.

Как се случи това?

Исках да опитам нещо различно, което не е свързано с гастрономията и вината. Мой добър приятел, известен бижутер в Сейнт Мориц, беше голям фен на Etro. Разбрал, че ще откриват бутик точно до неговия магазин и че търсят мениджър. Каза ми – точно работа за теб. Беше майтап, докато пием една вечер вино. И пак на шега си изпратих сивито в централата в Милано. Обадиха се след седмица, обясних им, че съм много добър в продажбите и познавам целия град, говоря 4-5 езика и се интересувам от мода. А каквото не зная, мога да го науча. Така че ме поканиха за 5 дни в много хубав хотел в Милано, платиха всичко. Там се срещнах директно с цялото семейство Етро заедно с мениджъра им човешки ресурси. Зададоха ми разни въпроси, казаха, че ще получа отговор дали съм одобрен до седмица. Докато стигна до кафенето в съседната сграда, ми се обадиха, че съм назначен. Три седмици бях на обучение в главния магазин на Etro на Виа Монтенаполеоне в Милано. Там един месец работих с главния шивач, който ми обясни всичко за тъканите – вълната, памука, кройките. Беше около 60-70-годишен, велика личност. След това работих с хората в магазина, за да видя как работи системата. Приеха условието ми, че ще работя максимум три години при тях и ще се върна обратно в моя бизнес. И така отворих магазина в Сейнт Мориц.

Покрай него си имал интересни запознанства, нали?

Да, с Джон Траволта. Той си напазарува различни неща. Позна ме малко по-късно, докато пиех чаша вино в любимия ми винобар. Мина покрай мен и каза: „А, ти си момчето от магазина!“ Отговарям – да. А той предложи да изпием по чаша. Изпихме няколко бутилки. Говорихме си за живота. Беше много приятно. Той общува леко, като съвсем нормален обикновен човек.

А с Хю Грант как се запозна?

Видяхме го с мои приятели на ски пистата. Пак бяхме седнали в един бар, след като бяхме карали. И наблюдавахме как се спуска един ужасен скиор, целия увит – с яке, каска. На 100 м от нас той просто падна и започна да се търкаля. Превърна се в снежен човек, после в голяма снежна топка. И се спря пред бара. Смеехме му се и коментирахме кой ли е този турист горкия. Извикахме го да го почерпим с шампанско, за мотивация. Той също се смя. Каза, че отдавна никой не го е канил на питие. Седна с каската. Като я свали, го познахме. Доста шампанско изпихме. С различни звезди сме пили по чаша – Джордж Клуни, Боно от U2, принц Албер, принц Рение, цялото семейство от Монако. Джордж Клуни минава често заради вилата си на езерото Комо, което е много наблизо. Познавам Гари Олдман, много готин и лек като присъствие. Общуването с него е като нашия разговор с теб сега тук.