Къде срещна бащата на Адриан, той все още не ти е официално съпруг, нали?

Запознахме се благодарение на общ познат чрез социалните мрежи. Известно време си писахме, оказа се, че имаме много общи приятели и интереси, дори сме били на едни и същи събития, често, много близо един до друг. Свързва ни и любовта към Италия, която продължава да е предпочитана дестинация, дори се оказа, че и двамата сме учили италиански, любовта към изкуството, литературата, театъра, музиката. Той е голям почитател на соул и джаз, но също и на етно, уорлд, италианската и класическата музика. Ходим заедно на различни спектакли, после ги коментираме. Иначе е професионално зает в сферата на обществения транспорт, също така е зает и в частния, и в публичния сектор. Създател е и на една социо-културна онлайн платформа, в която всички участват само pro bono. Заедно сме вече повече от две години. И двамата смятаме, че бракът не е на всяка цена и в никакъв случай не допринася за силата на любовта. За нас е важна хармонията на душите. Мога да кажа, че съм обичана и обгрижвана жена. Няма нищо по-хубаво от това мъжът ти да ти сготви с любов и да те  очаква вкъщи с чаша вино след представление и да се отпуснеш в топла прегръдка. Често ми прави романтични изненади и е изключитлно грижовен към Адриан. Спокойна съм, че синът ни ще има такъв пример пред себе си – да бъде джентълмен, да бъде кавалер, да бъде смел, умен и отговорен мъж. Да бъде Човек.

Разпределението на ролите вкъщи не е това, което е било. Едно време е имало по-категорично изразени роли на мъжа и жената. Той работи, тя гледа деца. Сега животът е различен. Правим всичко заедно. Едно време баща ми е отсъствал доста от вкъщи, когато аз и брат ми сме били бебета. Той пътуваше много и с доста нощни смени – работеше като локомотивен машинист, много тежка, отговорна и мъжка професия, – но на майка ми й е било доста тежко сама с нас, сега разбирам. Наистина ми е трудно да си го представя за себе си. Затова искам и сега да й благодаря за грижите за Адри. Уважавам и обичам родителите си за това, че са ме създали, за това, което са ми дали, и се надявам да възпитам Адриан така, че да е достоен човек и един ден с баща му да се гордеем с него.

Имаш ли усещането, че след като стана майка, се промени твоята чувствителност като актриса?

Мисля, че това се случва с всяка жена. Гласът ми сякаш се отприщи. Стана по-силен и по-чист. И съм станала много сантиментална. Всичко свързано с деца ме докосва до дъното на душата ми и мога да плача с часове.

Кой чете приказки у вас или е още рано?

Ооо, още когато бях бременна, му купихме от Италия „Малкият принц“ на италиански и вечер баща му четеше. Вярвам, че доброто се имплантира още в пренаталния период на бебето... Тогава се създава „почвата“ за живеене на детето, а като се роди, се очаква да има и условията за това.
Имам чувството, че бебето разбира всичко на някакво клетъчно ниво. Синът ми пее всеки ден. Усмихва се, когато му казвам, че го обичам. Още като се роди, мисля, че знаеше при кого и как идва, погледът му често е фокусиран, умен, дори когато го оставям за малко, той сякаш знае, че съм някъде наоколо, че ще се върна.

Кое ти помогна да върнеш бързо физическата си форма?

Правех всичко, което ме правеше радостна и с мярка спрямо новите обстоятелства. Смятам, че е най-добрата рецепта. Кърменето също. Мисля, че допринесе за хормоналния ми баланс и за възстановяването на организма, както и за влизането в перфектна форма.

Готова ли си да имаш още деца?

Един колега, като видя Адриан, възкликна: „Петринска, зарежи вече това „изкуство“ и прави деца, моля те!“ Ако е рекъл Господ...