Какво беше първото, което мина през главата ти, когато видя сина си?

Чух реплика на анестезиоложката, с която се познавахме – „О, това е Стилян!“ (специални благодарности за Рени Велева) – и се зарадвах, че прилича на баща си. Колко прекрасно момченце, моето момченце, това си казах. Пипнах му малките крачета, сложиха ми го до лицето и той ме прегърна, сложи си ръчичката точно на устните ми и можех да го целуна. Чистота. Чух пискливото му гласче. Интересно, когато го доближиха до мен, той се успокои, чух нещо като припукване с устните, все едно малки целувчици... Доста вълнуващо! Имаше възможност да се гушне и в баща си. Така се запозна с нас.

Набелязах няколко имена. Обмисляхме ги като звук и въздействие. Искаше ми се да има гласни, но и „р“ за звучност, различни варианти, но надделя това, че началната буква е А, а и Стилян е почитател на Италия, Римската империя, оттам и асоциациите с император Адриан, един от петте добри императори, Адриановия вал, модата на брадите... Така остана това име.

Беше ли объркана в началото от новото присъствие в живота ти? Как се сработихте с малкия?

Объркана не, но от многото неща се натоварваш непрекъснато, искаш да дадеш най-доброто, да откликнеш на нужди, които не знаеш, защото бебето не говори... Вкарвах се в доста филми… Обичам да си проверявам нещата и да се справям сама, не питам за всяко нещо, без да съм понаучила нещо по въпроса и въз основа на това да избера най-доброто… И когато се случи да се объркам, пак се опитвам сама да открия изхода.

Имах доста въпроси за кърменето, притеснявах се кога, как, колко... Но всичко се изглади и тръгна, когато спрях да пресмятам, да мисля и да се вторачвам. Адриан е кърмено дете и благодаря на Господ за това. Когато почнахме да се захранваме, имах въпроси, които задавах на педиатърката му д-р Загорова, но сега смятам, че е по-скоро забавно. Научил се е отскоро да бръмчи с устни все едно „кара кола“... и пюре хвърчи навсякъде.

Мисля, че се върна в театъра много скоро след раждането – кога точно и как продължи да съвместяваш работата си с майчинството?

С „Калигула“ ходихме на турне до Пловдив заедно с Адриан, а от тази есен влязох във всичките си спектакли досега. Продължаваме да се редуваме с колежките, които ме заместваха по време на отсъствието ми... Това ми дава и повече свобода да се грижа за сина си. Когато мен ме няма за няколко часа вечер, грижите по вечерния тоалет поема баща му. Това ме прави спокойна и мога да си върша работата в театъра. Аз съм истинска късметлийка. Преди месец имах страхотния шанс да пея във Виена – в Muzikverein, една от най-значимите зали с прекрасна акустика и богата история. Проектът беше на маестро Йордан Камджалов и създадените от него „Музикална лаборатория за човека“ и Genesis orchestra. Там също бяхме с малкия. Беше му първото излизане извън страната и първият полет със самолет. Много се вълнувахме как ще го понесе, но мина повече от спокойно.