И той остарява бавно, неусетно почти. Бегбеде

Превърна ли страхът от смъртта Фредерик Бегбеде, дилъра на разюздания живот, в аятолах на варивата? Новата му книга „Живот без край” е умерено забавно четиво по темата за така желаното безсмъртие.

Адриана Попова 26 януари 2019

„Аптекарят от улица „Сена” ме поздравява всеки ден, както преди Алън, барманът от „Кастел”!

Фредерик Бегбеде

 

Отмина времето, когато Фредерик Бегбеде, или героят от книгите на Фредерик Бегбеде – разликата в общи линии е минимална, се интересуваше колко трае любовта и колко - действието на белите магистрали, изсмъркани в клуб „Барон”. С навършването на 50 не само магистралите се превръщат в линийки, но и вместо дългокраки момичета зад ъгъла започва да му се привижда Дамата с косата.

Нека сме наясно – не мразя смъртта; мразя моята смърт – пише той в последната си книга „Живот без край”. - Ако по-голямата част от хората приемат нейната неизбежност, то това си е техен проблем. Лично аз нямам никакъв интерес да умирам. И дори ще кажа нещо повече: смъртта няма да ме споходи.

Какъв е проблемът на (героя на) Бегбеде?

Французинът живее средно 78 години. И ако приемем, че (героят на) Бегбеде е среден французин – макар това приемане да е трудно, най-вече за самия Бегбеде – на него му остават да живее 28 години, до 2043-а. Предполага се, че през 2050 година може да настъпи смъртта на смъртта, т.е. животът на хората да може да бъде удължен до безкрайност. Така че става дума за едни 7 години, които трябва да бъдат избутани, прескочени, измамени. И (героят на) Бегбеде се впуска в разследване, в допитване до различни светила на науката за възможното безсмъртие, включително до познатия и у нас кардиолог и нутриционист д-р Фредерик Салдман.

Физическата смърт обаче е само част от проблема. Интелектуалната е не по-малко страшна, предшествана от интелектуалното остаряване. В един момент си култов водещ, икона на словесната разюзданост, в следващия – никой не иска да си прави селфи с теб, не те канят в рейтингови предавания, започваш да използваш думи от вчера. Това с думите е много тънък лед. Няма нищо по-остаряло от думата, която е била модерна вчера. Или онзи ден. Отпреди век е по-добре. Кой днес говори за специалист по храненето, за диетолог. Мили боже, всички днес са нутриционисти.

Спомням си, че захвърлих обемист роман, написан от мастит български автор, заради една дума. В романа се описваха интимните отношения между мъж и девойка от събитията, станали известни като протестите на Орлов мост. Авторът беше намерил за добре момичето да има комбинезон. Комбинезон? Протестиращата с комбинезона?! Ако беше добавил и жартиери, щях да му повярвам, но така - трижди не!

„Живот без край” не е най-вълнуващата книга на Бегбеде, действие почти няма, за разлика от усещането за дежавю. Добре че я има добрата стара ирония, която ще се окаже възможното спасение ако не от смъртта, то поне от остаряването.

„За един миг поколението ми мина от безразсъдство към параноя – пише (от името на героя си) Бегбеде, припомняйки ни способността си да произвежда слогани. - Имам чувството, че промяната се извърши за една нощ: внезапно всичките ми destroy приятели вече се кълнат единствено в биохраната, киноата, веганството и разходките с колело. […] Пичове, които свършваха в канавките в 8 сутринта, се превърнаха в аятоласи на варивата, а моите бивши дилъри – в апостоли на планинските преходи, обути в чепици „Норт фейс”.”

„Живот без край” е издадена от „Колибри” в превод на Георги Ангелов.

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР