„Аптекарят от улица „Сена” ме поздравява всеки ден, както преди Алън, барманът от „Кастел”!

Фредерик Бегбеде

 

Отмина времето, когато Фредерик Бегбеде, или героят от книгите на Фредерик Бегбеде – разликата в общи линии е минимална, се интересуваше колко трае любовта и колко - действието на белите магистрали, изсмъркани в клуб „Барон”. С навършването на 50 не само магистралите се превръщат в линийки, но и вместо дългокраки момичета зад ъгъла започва да му се привижда Дамата с косата.

Нека сме наясно – не мразя смъртта; мразя моята смърт – пише той в последната си книга „Живот без край”. - Ако по-голямата част от хората приемат нейната неизбежност, то това си е техен проблем. Лично аз нямам никакъв интерес да умирам. И дори ще кажа нещо повече: смъртта няма да ме споходи.

Какъв е проблемът на (героя на) Бегбеде?

Французинът живее средно 78 години. И ако приемем, че (героят на) Бегбеде е среден французин – макар това приемане да е трудно, най-вече за самия Бегбеде – на него му остават да живее 28 години, до 2043-а. Предполага се, че през 2050 година може да настъпи смъртта на смъртта, т.е. животът на хората да може да бъде удължен до безкрайност. Така че става дума за едни 7 години, които трябва да бъдат избутани, прескочени, измамени. И (героят на) Бегбеде се впуска в разследване, в допитване до различни светила на науката за възможното безсмъртие, включително до познатия и у нас кардиолог и нутриционист д-р Фредерик Салдман.

Физическата смърт обаче е само част от проблема. Интелектуалната е не по-малко страшна, предшествана от интелектуалното остаряване. В един момент си култов водещ, икона на словесната разюзданост, в следващия – никой не иска да си прави селфи с теб, не те канят в рейтингови предавания, започваш да използваш думи от вчера. Това с думите е много тънък лед. Няма нищо по-остаряло от думата, която е била модерна вчера. Или онзи ден. Отпреди век е по-добре. Кой днес говори за специалист по храненето, за диетолог. Мили боже, всички днес са нутриционисти.

Спомням си, че захвърлих обемист роман, написан от мастит български автор, заради една дума. В романа се описваха интимните отношения между мъж и девойка от събитията, станали известни като протестите на Орлов мост. Авторът беше намерил за добре момичето да има комбинезон. Комбинезон? Протестиращата с комбинезона?! Ако беше добавил и жартиери, щях да му повярвам, но така - трижди не!

„Живот без край” не е най-вълнуващата книга на Бегбеде, действие почти няма, за разлика от усещането за дежавю. Добре че я има добрата стара ирония, която ще се окаже възможното спасение ако не от смъртта, то поне от остаряването.

„За един миг поколението ми мина от безразсъдство към параноя – пише (от името на героя си) Бегбеде, припомняйки ни способността си да произвежда слогани. - Имам чувството, че промяната се извърши за една нощ: внезапно всичките ми destroy приятели вече се кълнат единствено в биохраната, киноата, веганството и разходките с колело. […] Пичове, които свършваха в канавките в 8 сутринта, се превърнаха в аятоласи на варивата, а моите бивши дилъри – в апостоли на планинските преходи, обути в чепици „Норт фейс”.”

„Живот без край” е издадена от „Колибри” в превод на Георги Ангелов.