По майчина линия Бегбеде е аристократ. Цялото име на майка му е графиня Мари-Кристин дьо Шастенье дьо ла Рошпозе д’Юст и дю Сент Ампир. Семейството му е притежавало замък в областта Перигор. Корените на рода му стигат чак до кръстоносните походи. По бащина е наследник на богати буржоа, които са имали успешен „уелнес” бизнес – верига санаториуми по долината на река По. Майката на баща му е американка. И двамата му родители завършват образованието си в Щатите – баща му в Харвард, майка му в Маунт Холиок.

Баба му графинята подложила на изпитание годеника на дъщеря си, когато й бил представен във фамилния замък. Това било прословутото изпитание с гъши дроб. Камериерка донесла няколко резена върху поднос. Правилно било да го опита с вилица, без да го маже върху хляб, иначе щял да бъде определен като непоправим плебей. Добре че любимата му го била предупредила....Като малък Бегбеде е бил болезнено слаб, от носа му често е течала кръв, дори е имало съмнения, че е болен от левкемия.

Бавачката му е германка, бивш член на „Хитлерюгенд”. Ан-Грет била обаятелна и много властна дама, чиято любов към дисциплината не била накърнена от падането на Третия райх.

Брат му Шарл, който е с година и половина по-голям от него, е виден индустриалец. Бегбеде твърди, че през целия си живот се е оттласквал от фигурата на брат си. Брат му става кавалер на Почетния легион. Добре тогава, Фредерик отвръща на удара като смърка кокаин върху капака на черен крайслер, паркиран на улицата (представете си, белият прах върху черния лъскав капак! Все пак това е Бегбеде, а при него гъзарията полепва навсякъде) и е арестуван „за притежание”.

Родителите му се развеждат, когато той е на 7 и това го белязва дълбоко. Причината е, че майка му се влюбва в друг мъж. Дълго време тя крие раздялата от синовете си, като им казва: „Татко е в командировка”. Следвайки неравния терен на нейния любовен живот, Фредерик и брат му сменят квартира след квартира – някои богати и в хубави райони, други тесни и на недотам добри места „За какво служи семейството? За да се раздели”, ще напише Бегбеде в ”Един френски роман” (ИК „Колибри”). С „алергията си”, развита в детството към семейния живот, той обяснява собствените си два развода: „За мен животът започва, когато напускаме семейството.”

Когато в ареста полицаите го питат защо взима наркотици, Бегбеде им цитира Франсоаз Саган: „Дрогираме се, защото животът е досаден, хората са отегчителни, възвишените идеи са на изчезване, няма го въодушевлението.” Или поне така е написал в книгата си.

Като родител е сполетян от чувството за вина, че се е развел с майката на дъщеря си Клое и е „неприсъстващ баща”. Порицава Клое, „когато проявява своенравие, но щях да съм определено по-разтревожен, ако не проявяваше никакво.”

Като малък се изчервявал много често и се опитвал да го замаскира като се навеждал да оправя връзките на обувките си. На 13 е последното момче в класа, което не се е целувало по устата и приятелите му се притеснявали, че „съм щял да стана педал”.

Портретът от корицата на книгата е на 9-годишния Бегбеде. Акварелът се оказва последната творба на известна парижка художничка, Никол Рател, която малко по-късно е застреляна от съпруга си с ловна пушка. Това бил неговият отговор на молбата й да се разведат, защото обичала друг. „Бил съм и такова невинно ангелче – казва Бегбеде. – Носът и брадичката все още не са деформирали лицето ми, нямал съм сенките, издълбани днес около очите ми, нито брадата, скриваща пеликанската ми гуша.”