Кажи му, че в България до около 40-годишна възраст мъжете живеят с майките си.

Как да видиш мъжкото в такъв мъж! Аз съм малко доминантна и такъв човек ще го побъркам, и себе си ще побъркам покрай него. Имам нужда от... от змей, който да ми къса нервите и аз да си пробвам надмощието (смях). Змей! И като го укротиш, ти е сладко, а не да ти дойде такъв един, на синджир завързан. И живеещ с мама... (смях)

Змей значи… Откога отглеждаш тази коса? Като Рапунцел си.

От... винаги. От дете. Боян я харесваше. В Пакистан косата ми беше голяма атракция. Аз долу в цивилизацията се движех с шал. Но понеже е много топло, попитах нашия гид дали мога да ходя без шал. Той каза, че няма проблем, стига да не съм разголена. Все пак съм чужденка. И аз си свалих шала. И си спомням, че бях на една опашка и в един момент усетих нещо и се обърнах. Един мъж си беше вплел пръстите в косата ми. Дръпнах се. Все едно ме опипваше по този начин. Така им създават фетишите. След тази случка спрях да ходя с... разголени коси.

Кое ти е най-вашето пътешествие?

Не мога да избера. В Кавказ. Или в Африка, където качихме трите най-високи върха – Килиманджаро, Кения, Рувензори. Като Килиманджаро е най-лесният – почти 6 хиляди, но все едно три пъти Черни връх. Тоест ходиш си, не катериш. Африка беше моята детска мечта и никога не съм мислила, че ще я сбъдна. С Боян обаче я сбъднах. Не само по върхове, и на сафари ходихме, дори две сафарита.

Имаше ли предчувствие за това, което се случи на Шиша Пангма?

Не съм имала лоши предчувствия, поне не осъзнати, но след изчезването на Боян си спомних, че водихме едни разговори, каквито обикновено не водим. Ние не си говорим за смърт. Например той ми каза: „Ако нещо се случи с мен, да ме кремирате и да ми разпръснете праха над Пирин“. Дори Явор беше с нас. Казах му да ми напише пълномощно за детето, ако тръгнем да пътуваме. Той ми каза: Аз ще се върна. Той още ще е на училище. Казах му: А ако не се върнеш? И той: Е, тогава всичко ще е ясно. То не че всичко е ясно. Никога не сме мислили какво се случва, ако изчезне. И сега трябваше да си извадя документи от съда, за да мога да изведа детето извън България. Понеже Боян се води жив в момента. Мисля, че около две години ще се води жив.

Сънувала ли си го оттогава?

Много пъти. Сънувам го в планината, а веднъж – че ми се обажда по телефона.

Ядосана ли си му за това, че го няма?

Не. Ядосана съм на бъркотията, която не сме предвидили – с документи, с хората наоколо... Сега съм посветила живота си да я оправя. Това е много разочароващо и много натоварващо.

С какво друго се занимаваш сега, Ради?

Срещнах се с великия алпинист Райнхард Меснер в Италия. В един от замъците му. Този човек е на 74 години, в прекрасна форма, живее в замък и много му отива. Аз познавам редактора на част от книгите му, който е италианец. Меснер е идолът на Боян и сега аз му сбъднах мечтата за среща с него. В последната си книга Меснер ще включи текст, написан от Боян. Книгата се казва „Убиецът на невъзможното“ и включва различни гледни точки на известни алпинисти за това, доколко съвременната технология и екипировка убива приключението. Така че това е темата. Това е голямо признание към Боян. Ние взехме правата за публикуването й и в България ще бъде издадена за рождения ден на Боян – на 7 февруари. Това е нещото, върху което работя в момента. Меснер е много мъдър, с много силно присъствие. Ако Боян беше имал шанса да остарее, щеше да прилича на него, сигурна съм.

„Готова съм за зимата. Да тръгваме.
(И вятърът танцува като луд.)
Най-хубави са винаги прегръдките,
когато сме замръзнали от студ…
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има…
Ще взема малко хляб, но на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си…
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но винаги ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия…
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладък като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.“
Мира Дойчинова