Наскоро се опитвах да се сетя кой беше другият непоносим за мен американски комик, освен Стив Карел, Бен Стилър, Лесли Нилсен, Майк Майерс и Адам Сандлър. И когато започна прожекцията на „Холмс и Уотсън“ изведнъж се сетих – а, да, Уил Фарел. Въпреки че преди време гледах Фарел във великолепното шоу на Греъм Нортън (45 минути висококачествено забавление) и много ми хареса – чувството му за хумор, поведението му. На екран обаче... Ами не е моят тип, да кажем.

Уил Фарел обаче направо ми стана симпатичен на фона на колосалната глупост, която представлява филмът „Холмс и Уотсън“. Той е в ролята на най-великия детектив на всички времена Шерлок Холмс, а в ролята на неговия сподвижник, партньор и биограф д-р Уотсън е добрият Джон О’Райли – чудесен актьор, който помним от филми като „Магнолия“, „Тънка червена линия“, „Часовете“ и много други. В този филм вечната двойка, родена изпод перото на сър Артър Конън Дойл, е изправена пред голямо предизвикателство – да разкрие заговор и да спаси английската кралица (обаче не Елизабет Втора, естествено, а съвременната на автора, поне през по-голямата част от живота му, кралица Виктория). Всъщност обаче основното, което се случва във филма е гавра с героите, с криминалния жанр, със сюжетите в този жанр, с идеята за съспенс, с нравите във Викторианска Англия, с днешните нрави и т.н. Тотална гавра, но не остроумна, а дебелашка и вулгарна. И което е най-лошото – скучна. От време на време нещо ти привлича вниманието – абсурдно-сериозният цитат в началото, изписан като мото на целия филм и подписан от Хана Монтана (героиня от много известен филм на Дисни, с който започна кариерата на попзвездата Майли Сайръс), трупът изненада в тортата (което си е добро, си е добро) и някоя и друга реплика. Всичко останало е грозногнусновата смес от дебелашки цинични шеги, обвързани с така да се каже „материалната долница“ по Бахтин (т.е. шеги с физиологичните процеси – ядене, секс и всички форми на отделяне за които можете да се сетите) и... ами няма друго, това си е.

Актьорите – а във филма участва и Рейф Файнс, представете си – правят каквото могат, но в този контекст така или иначе са обречени. „Холмс и Уотсън“ е заявен като комедия, но всъщност си е пълна трагедия. Не знам какво го е прихванало Итън Коен, който заедно с брат си Джоел, стои за "Фарго", една от класиките на американското кино. Защо се е заел с тази безпрецедентно глупава и недодялана продукция остава загадка. Ипотека? Хазарт? Умопомрачение?

Но най-кофти му става на човек като види бюджета на филма – 42 милиона долара. Нищо работа по техните стандарти, а по нашите – миналогодишният бюджет за българско кино, умножен по шест. По шест. Проверих всичко това още докато вървеше филмът, понеже ми беше толкова досадно! Как да не ти приседнат пуканките! Това е положението.