Рут не го казва направо, но се разбира – няма много време за гаджета. Сега се е отдала тотално на работата си. Цялата история с битката за номинация за Grammy я приема просто като висока оценка и индикация, че пътят, по който е поела, е верен. Не изпада в еуфория. „Все пак баща ми е олимпийски медалист и тези неща не са толкова чужди на нашето семейство“ – казва тя. Най-важното, което й предстои, е участието й през март догодина на „South By Southwest“ – най-голямата музикална конференция фестивал, която ще се проведе в Остин, Тексас. Досега българин не е участвал там, а според Рут, макар да не е напълно сигурна, тя ще бъде и единственият представител от Източна Европа. „Това е едно от най-големите събития в ентъртейнмънт индустрията въобще. Отиваш там, пееш, взима те голям лейбъл и после хвърчиш в облаците. Оттам са тръгнали Ейми Уайнхаус, Адел, Арктик Мънкис, оттам е започнала дори предизборната кампания на Барак Обама.“
Нашата домакиня внезапно решава да смени купата за салатата и вместо метална взема дървена. Подрежда я – гнездо от зелена салата, отгоре – все още топли „крутони“ от сладък и много леко лютив картоф, авокадо, круша и смокиня. Започва да търси пармезан, за да настърже отгоре както е „по рецепта“, и изважда някъде от дълбините на хладилника голям резен добре плесенясало (но не благородно) сирене. Със спокоен жест го изхвърля в кофата. „Рут, ти май не живееш съвсем тук?“ – подхвърлям един въпрос, който от известно време ми се мотае в главата. Оказва се, че наистина е отскоро тук и това е жилището на родителите й. „Преди живеех на други места“ – уточнява тя, ако това може да се нарече уточняване. В момента е посветила голяма част от свободното си време и свободните си пари на основен ремонт на нейното собствено жилище. „Там още нямам кухня обаче“ – допълва.
Салатата е почти готова, остава само дресингът. Рут обаче бърза страшно и за него не остава време. Докато се облича, за да излезе с нас, ни изрежда съставките – сол, зехтин, балсамико и някакви ядки, леко запечени. И без дресинга обаче салатата изглежда невероятно и нищо не може да ме спре да я опитам. Вкусът е фантастичен! Усеща го дори Мишо, вълшебният и някак „коледен“ котарак, който е като залепен за Рут и непрекъснато се мотае в краката й.
„Поне някой е привързан към мен – казва певицата. – Когато се прибера, той ме чака до вратата и все иска да го галя.“
И за достигане на всичко описано по-горе се минава през трупове и то през детски трупове. Не ми говорете после за "магията на Коледа" и прочее простотии, когато в днешния извратен век продължават да се убиват деца в утробата, докато уж се празнува Рождество. То и затова светското Рождество носи името Коледа и няма нищо общо с истинския празник. Днешното псевдорождество - т.нар. Коледа - не е нищо друго освен празник на чревоугодието и егоизма. И затова Христос Го няма там.
Днешните жени не раждат деца, защото са изцяло заети със себе си, с кариерата, с какво ли още не, робувайки на собствения си егоизъм. И от този разказ за един безсмислен от човешка гледна точка живот става тъжно. Защото какво значение има кариерата и целият този панаир на суетата, когато България утре ще я няма?...
Рут Колева е талантливо и интересно момиче. Не се среща често подобна комбинация от дарба и интелект.
Успех, Рут!
(Наистина е жалко, че такива хора получават подобни грозни коментари. Но лошите чувства тровят само тези, които ги изпитват.)