агата кристи - мистерията на един живот
27 March 2007
текст ивайло харалампиев
фотография архив plaza janes
Книгата "Дамите на Ориента" на испанската писателка Кристина Морато е разказ за някои от големите авантюристки на XIX и XX в. Вдъхновени от "Хиляда и една нощ", тези модерни и дори екстравагантни за времето си жени тръгват сами да открият харемите, базарите, караваните и вкусовете на Ориента. Вероятно най-изненадващата биография на истинска авантюристка е тази на Агата Кристи.
Родената на 15 септември 1890 г. Агата Мери Класира Милър винаги е твърдяла, че е имала щастливо детство. Сред близките приятели на заможното семейство в Ашфилд са интелектуалци като Хенри Джеймс и Ръдиард Киплинг. Сред нетипичните възпитателни методи на майка й Клара блести идеята, че едно дете не трябва да чете до 8 години, за да не си хаби очите и да не вреди на развитието на мозъка си. Майката обаче установява, че малката й дъщеря вече знае да чете на 5 г. Детето бързо се потапя в света на Жул Верн, Байрон, Оскар Уайлд и Дикенс. Домашното й обучение е допълнено от уроци по пиано, мандолина, танци и гимнастика. Майка й, все в стила не нетрадиционните си идеи, я подтиква да спортува, да плува в студената морска вода, да върви из гората и да кара яхта с брат си. Клара смята, че дъщерите й трябва да опитват нови неща, независимо че тогава са смятани за истинска ерес за момичета от тяхната среда. Клара завежда дъщеря си до Париж специално, за да лети на аероплан. Така самоуката Агата получава образование и опит, които не биха й дали в нито един девически колеж по онези времена.
Когато е на 11, баща й умира и оставя семейството почти в банкрут. Идилията никога повече няма да бъде възстановена. Агата посещава в Париж уроците на един от най-известните преподаватели по музика, но вродената срамежливост на девойката и липсата на изключителни гласови данни като сопрано не й позволяват да стане оперна певица. Сценичната треска прекъсва и мечтата й да бъде професионална пианистка. Отново майка й я насочва към писането като терен за развитие на богатата й фантазия. Двете заминават за Египет и Кайро за младата Агата оживява като най-романтичното място на света. Пред изтощителните туристически обекти тя предпочита танците до изгрев слънце в страната на фараоните. Обратно в Англия Клара съветва дъщеря си да напише някой кратък разказ подобно на сестра си Мадж, която публикува във "Ванити феър". Списанията връщат първите й разкази, но въпреки това тя съчинява дори роман.
Запознава се с Арчибалд Кристи през 1912 г., но любовната връзка е прекъсната от войната. Той заминава на фронта, тя става медицинска сестра. Сватбата им е напълно лишена от блясък, семейството на Агата не присъства на церемонията. Вдъхновена от опита си с най-различни медикаменти, бъдещата световна авторка се усамотява в един хотел и ражда легендарния си детектив Еркюл Поаро. Младото семейство се премества да живее в Лондон. Агата ражда единствената си дъщеря Розалинд. Скоро идва и новината, че ще бъде издаден и първият й роман. Естествено, за почти нищожна сума и със заробваща клауза, която задължава писателката да предаде на издателството следващите си пет книги. Въпреки своята неопитност в издателския бранш, 28-годишната Агата е щастлива. Още не знае, че това е началото на една от най-бляскавите и плодотворни писателски кариери на века.
Съпругът й е назначен за финансов съветник на околосветска експедиция. И двамата обичат новите силни усещания. В Южна Африка откриват нов спорт, сърфинга. "Това беше едно от най-перфектните физически удоволствия, които някога съм изпитвала", спомня си след години писателката. Заедно пропътуват 64 000 километра. Агата не спира да си води бележки за следващите си истории. Младата, срамежлива и доста затворена англичанка се завръща напълно променена след едногодишния воаяж, превърната във весела, космополитна и общителна жена. След петата си книга е поета от издателство Collins, което ще издаде всичките й творби до смъртта й.
Агата установява, че въпреки страховете си, се превръща в утвърдена авторка и започва да печели доста по-сериозни хонорари. Сдобива се с първата си кола и открива удоволствието да шофира. Купува луксозно имение, над което според злите езици тегне проклятие. Тя дори му слага името Стайлс от първия си роман, за да прекъсне злата поличба. По ирония на съдбата в този дом се разпада бракът й. Луксозният живот, доста над възможностите им, раздалечава съпрузите. Арчи дори не чете книгите на съпругата си, достатъчно му е, че те вече носят много пари. Агата дори планира да роди второ дете, за да възобнови тръпката между двамата, но съпругът й не споделя идеята. Връзката между Розалинд и майка й е по-скоро дистанционна. Така щастливо скроеният живот на семейство Кристи се разпада. "Една от малкото години в живота ми, които мразя да си спомням", ще сподели тя по-късно. Подготвена да борави умело със смъртта на имагинерните си герои, Агата се оказва неспособна да приеме смъртта на майка си, към която винаги е била силно привързана, и изпада в дълбока меланхолия. Заминава в опустялото имение, в което преминават най-веселите й детски години и още повече се депресира сред спомените, остарелите вещи и разпадащата се къща. През същото лято Арчибалд й признава, че е влюбен в по-млада жена и иска развод. Агата загубва апетит, не може да спи и нощем витае из призрачното имение. Един ден Агата Кристи просто изчезва.
Реалността надхвърля и най-добре изфабрикуваните от самата нея мистерии. Една декемврийска утрин на 1926 г. се качва на малкия си автомобил и изчезва в мъглата. На следващия ден откриват колата близо до езеро в гората, заедно с палтото й и един куфар. Перфектен сценарий за кримка! Не става въпрос обаче за фикция, а за един от най-драматичните моменти в живота на писателката, за които тя отказва да говори до смъртта си.
За тогавашните медии историята се превръща в истински бум, предлага се дори награда за този, който разгадае интригата. Самоубийство, бягство с любовник, маркетингов трик за промоция на нов роман - хипотетичните версии за изчезването на Агата Кристи вдигат тиражите на вестниците. Насред безпрецедентното издирване съмненията падат върху Арчибалд. Трупът на писателката обаче не се появява. В същото време Агата отмаря в балнеариум, в който се регистрира с фалшиво име. Музикант от оркестъра разпознава кралицата на кримките, която съвсем спокойно си играе бридж, попълва кръстословици и добре си похапва. "Открита", Агата не си спомня нищо от тези мистериозни единадесет дни, които ще станат най-добре пазената тайна от биографията й. Според лекарите вероятно става въпрос за спонтанен пристъп на амнезия. Други обаче настояват, че е възможно това да е префектно планирана от писателката вендета срещу съпруга й.
През 1979 г. холивудското студио "Уорнър брос" в желанието си да направи филм за Агата Кристи, наема известна гадателка, която да разкрие случилото се през онези 11 дни. След спиритически сеанс тя посочва стая 411 в декадентския хотел Pera Palas в Истанбул, в която действително откриват ръждясал ключ пред изумените погледи на журналисти от цял свят. Скоро обаче в друга стая намират подобен ключ и насред объркването и обвиненията в шарлатанство историята така и никога не е разгадана. Студиото все пак прави филм с Ванеса Редгрейв като Агата Кристи. И до днес хотелът обаче печели дивиденти заради връзката си с личната мистерия на прочутата авторка на мистерии.
След лечение с хипноза и релаксиращо пътуване до Канарските острови Агата се зарежда с нова енергия, подновява връзките си със своите издатели и продава "прокълнатото" имение. Развежда се и никога повече не вижда съпруга си, който живее щастливо с "наследницата" на Агата. Когато разбира за смъртта на втората му съпруга, писателката му изпраща съболезнователно писмо. Завинаги запазва и фамилното си име, с което остава в планетарните архиви. Арчи продължава сърдечните си отношения с Розалинд, към която е силно привързан. Дъщеря му го дарява с внук, който той обаче така и не успява да види.
След преживяната травма авторката предава два нови ръкописа, но усеща липса на идеи и мотивация. Планира да се отмори на екзотично място като Ямайка, но приятели я убеждават да замине за Ирак. На борда на легендарния "Ориент експрес" Агата Кристи тръгва от Париж и спира в Лозана, Милано, Венеция, Триест, Загреб, Белград и София, преди да достигне финалната си точка Истанбул. Подобно на Йън Флеминг, Греъм Грийн или Ърнест Хемингуей, и Агата Кристи се прехласва по духа, витаещ в най-луксозния влак на света. Перфектен мизансцен за криминалните й истории и нестихващ катализатор на развинтеното й въображение. Пътешествието й продължава до Дамаск, а оттам през пустинята до Багдад, където очаква да се озове в света на Шехерезада. Емоцията на древни цивилизации обаче открива не в столицата, а в по-затънтени места из Месопотамия. Очарованието на миналото завинаги пленява Агата и тя решава да се върне отново. В Англия се сдобива с поредно имение. През живота си писателката купува и продава единадесет имения. Прави го всеки път, когато се чувства щастлива и когато банковото салдо й го позволява. Всички недвижими имоти си приличат по това, че неизменно търсят прилика с изгубения рай от детството - големи къщи с много светлина и живот. Собственичката им сама ги декорира и се занимава с градините.
При втората си визита в град Ур в Южен Ирак тя се запознава с обещаващия археолог Макс Малоун, петнадесет години по-млад от нея. Той се влюбва в Агата, която разпръсква около себе си превъзходно настроение, никога от нищо не се оплаква и като момиче се радва на всяка следваща авантюра. При въпроса му дали иска да се омъжи за него тя изпада в шок. Страхува се отново да изживее незаличената трагедия от разпадането на първото й семейство. Един от мотивите за първоначалния отказ е и разликата във възрастта. В кореспонденция от онези години той дори я пита дали я притеснява да се врече на мъж, който "изравя трупове", а тя му отговаря "миличък, обожавам труповете и мумиите". След по-малко от половин година Агата оповестява, че ще се омъжи за Макс. Всички, които предричат експресния край на авантюрата, могат да се борят за рекордьори по фалшиви прогнози. Родилата се в пустинята любовна афера, изпълнена с приключения, смях и истинска близост, ще продължи 45 години.
Агата е на 40, когато открива една от големите страсти в живота си - археологията. В Близкия Изток тя изживява най-щастливите си години.
Писателката се превръща във верен помощник в дългите експедиции на съпруга си из Месопотамия и Египет. Тя почиства останки, снима и каталогира материала, търси библиография. Удивена от екзотиката и топлината, тя свиква веднага с местните несгоди. Майсторката на засукани фабули не престава да сътворява историите си. "Убийство в Ориент експрес", "Смърт край Нил", "Интрига в Багдад", са само част от книгите, вдъхновени от пътешествията й. Най-известната и продавана писателка в света публикува 78 романа и 19 пиеси. През деня тя разкрива на екипа тайните на ваниловото суфле и шоколадовите пасти, през нощта край огъня чете последните приключения на Еркюл Поаро, натракани на портативна пишеща машина. В същото време Макс не само че не се чувства засенчен от все по-голямата слава на съпругата си, но с радост присъства на срещи с интелектуалци и от своя страна помага на Агата за някои по-технически елементи в книгите й. Тя, която цял живот ще се чувства в известен смисъл "неука", тьй като не е ходила на училище, е омагьосана от брилянтната академична кариера на втория си съпруг, който с годините се превръща в престижен археолог. Единствено един спонтанен аборт, когато Агата е на 42, прекъсва идилията и тогава двамата решавата да не правят повече опити да имат деца. Розалинд завързва силна приятелска връзка с Макс, който събужда у нея интерес към философията, археологията и хубавите вина.
Пътуванията до Близкия Изток стават нещо съвсем нормално в живота на семейството. При едно от тях влакът на писателката засяда цяла нощ заради снежна буря, преди да стигне до Истанбул. Обградена от хора от различни националности, вместо да се притеснява от ситуацията, тя вече плете интригата на "Убийство в Ориент екстпрес". Заради нестабилната политическа обстановка в Ирак двамата прекарват дълги месеци в Сирия. Когато Агата решава, че е уморена от пясъка в косата, бълхите, хлебарките и жегата, се качва на "Ориент експрес" и се озовава в родната Англия, където неизменно я чакат нови проекти. Малцина тогава узнават за този двойнствен живот, пълен с авантюри. Британският музей излага експозиция от една от находките на Макс, но никой не подозира, че по-голямата часто от експонатите са преминали през ръцете на най-четената авторка в света. Сама или придружавана от съпруга си, тя пътува из Персия, Турция, Египет, Йордания, СССР.
В базовите лагери Агата прави всичко възможно, за да постигне по-голямо удобство. Дирижира доставката на мебели и организацията в кухнята, където се опитва да съставя здравословни менюта. Като изкусна готвачка преподава рецепти на местния готвач и сама приготвя някои от прочутите си специалитети. Местните хора от екипа веднага отиват при "ал хатун", госпожата, когато имат здравословен проблем. Тръгва мълвата, че европейката има специални дарби и много лекарства. Въпреки изобилстващите битови проблеми Агата никога не губи чувството си за хумор. Хилядите снимки, които сама прави и после проявява, днес се смятат за уникален документ за живота в Ориента. Творческият процес върви като добре смазана машина въпреки многото време, което Агата отделя на археологията. При разходките си никога не се разделя с бележниците, в които записва хрумналите й престъпления. В този период издава средно по два-три романа на година.
Когато е в Англия, Агата живее в различните си къщи. Никога не се меси в работата на архитектите и дизайнерите, но държи сама да избира бани, тоалетни и умивалници. Един ден в Лондон невярващите на очите си минувачи установяват, че прочутата в цял свят писателка се е настанила във вана на витрината. С типичното си чувство за хумор тя пояснява, че не го прави от екстравагантност, а защото не може да си купи вана, преди да я е изпробвала.
Избухването на Втората световна война е на път да разбие щастието отново. Именията на Агата са конфискувани от военните и тя е принудена да живее в апартамент под наем. Макс заминава за Кайро. Раздялата продължава три години. Във военен Лондон Агата тъгува по "номадския и див" живот в Сирия, който тогава не знае дали някога ще бъде отново реалност. Прави всякакви опити да замине за Египет, дори се договаря с едно списание да работи като кореспондент, но министерството на войната категорично отказва присъствието на жени журналисти в арабски страни. Сред малкото добри новини е раждането на единствения й внук.
Въпреки несгодите или може ба като бягство от тях, Агата Кристи пише все повече и дори адаптира за театъра някои от романите си, при това с огромен успех. Изчезването на зет й, когото тя много цени, е пореден удар за писателката, която пише: "Най-тъжното и ужасно нещо в живота е да знаеш, че не можеш да спасиш от страданието някого, когото обичаш толкова силно".
Когато войната свършва, Агата Кристи е на 55, косата й е посивяла и е напълняла. Заради промяната във външния си вид суетната писателка дори се страхува от срещата с Макс, но първото, което правят след 3-годишна раздяла, е да се посмеят на физическите промени, защото се оказва, че той също много е напълнял. Двамата възобновяват пътуванията си. По време на престоя си в Нимруд в Северен Ирак шведи и финландци пътуват дотам само за да видят любимата си авторка. След края на тази експедиция заминават за Индия, Пакистан и Иран, като преди това спират за кратка ваканция с Розалинд на остров Цейлон.
На 60 г. Агата Кристи започва да пише автобиографията си. Приключва я 15 г. по-късно и поставя единствено условие на издателя си - книгата да бъде издадена след смъртта й. На 70 тя продължава да бълва романи, превърната вече в най-продаваната писателка на английски език в света. На подхвърлянията на медиите, че е най-четената писателка след Шекспир, тя винаги отвръща с лукава усмивка. През целия си живот, въпреки дисциплината и плодотворната си кариера, тя остава с идеята, че не е професионална писателка.
Сред негативните страни на славата е огромният интерес на медиите. Още през онези години се опитват да й направят папарашки снимки от въздуха. През 1949 г. решава, че никога повече няма да я снимат официално и договаря за последния си портрет известния фотограф Ангъс Макбийн. И до днес тази снимка се появява на кориците на повечето й книги. 60-годишната Агата Кристи заръчва бръчките да бъдат премахнати, за да изглежда по-млада. Въпреки възрастта си писателката продължава да публикува по един роман всяка Коледа. Агата и Макс не спират да пътуват - Кашмир, Иран, Карибите. През 1971 г. кралица Елизабет, голяма почитателка на романите на Агата Кристи, й присъжда титлата Дама на Британската империя. Двете вечерят заедно и това е "най-прекрасният ден в живота ми", спомня си авторката. През 1975 г. здравето й се влошава, пада и си чупи таза. Макс, който тогава пише мемоарите си, се настанява във фотьойл до леглото й. "Кралицата на кримките", свикнала в своята широко тиражирана фикция да убива героите си, сама се грижи за детайлите по собственото си погребение - стиха, който да сложат на паметната плоча, музиката и мястото, където да бъде погребана. Ненадминатата майсторка на криминални истории умира на 25 януари 1976 г., докато Макс я разхожда из градината в инвалидната й количка. На последната страница на автобиографията си пише, че е била голяма късметлийка в живота.
