89 години газ до дупка

На почти 89 години Станка Василева шофира, тича по два километра всеки ден, не се страхува да подхване каквато и да е физическа работа. Изглежда, както е прието да си казваме сега, прекрасно не само за годините си, но и в сравнение с много по-млади от нея. Такова е първото впечатление, когато я срещам на пешеходната главна улица в Добрич

Ваня Шекерова 30 ноември 2018

Снимка: Ваня Шекерова

 

Рядкост по онова време било да срещнеш жена шофьор. В комбинация със състрадателна душа Станка била незаменима – кой ли не я молел за услуга, посред нощ я вдигали да кара до болницата я родилка, я дете, я старец. На никого не отказвала.

Регистрирала фирма за изкупуване на земеделска продукция. Отворила магазин на село. И продала москвича, заменяйки го с лада. Мъжът й пък, който изкарал шофьорска книжка след нея, мечтаел за германска кола. И според възможностите, които съществували по него време, си купил вартбург.

Станка и досега не обича чужда кола да кара, дори да е на съпруга й, иска си нейна. И толкова си обичала своите, че се шегували с нея – като стане в тъмни зори, най-напред в гаража отива да целуне колата. А тя отвръщала, че не мине ли поне 100 км на ден, на следващия колата й отказва да я слуша. И пак шеговито настоява още отсега децата й да предвидят двоен гроб, че с колата й заедно да я погребат. Ей сега таман си е взела по-малка...

Сравнявайки всичките шест коли, които е притежавала, оприличава руските на трактор – в нива можеш да ги вкараш и да ореш с тях. Немската кола е по-лека за управление, по-нежна някак си, но също така надеждна. Италианските са направени така, че да те видят хората и ти да ги видиш, докато си зад волана. Стига да не бързаш прекалено, разбира се. Но Станка винаги е била суперразумен шофьор. Настоява, че това важи за всички жени зад волана, тъй като те по принцип са по-отговорни и по-дисциплинирани от мъжете, с по-високо чувство за самосъхранение.

Винаги й ставало много мъчно, когато се разделяла с колите си. Като за човек й било мъчно. Така добре познавала всяка, че и с вързани очи можела да свали двигателя, да не говорим колко сръчно сменяла гуми, оправяла спирачки... все неща, пред които обикновено ние, жените, дори и опитни зад волана, се стъписваме.

Опелът – яркозелен като великденско яйце, е шестата лична кола на Станка. Като се наситила на ладата, като я поюркала по ралита в Румъния и Унгария, я продала. За да я замени с фиат. Взели един за нея, един за мъжа й. При покупка на нова кола Станка винаги със сърцето си я избирала, винаги го е слушала, а казва, че и то – нея. И с очите. Много държала цветът на колата да не е променян, когато я купувала на старо. А за нова така й не й провървяло да уцели червена. Мечтае си някой ден да спечели от тотото, за да си сбъдне това отколешно желание. Само за ден да покара червен автомобил, пък после ще го подари, има на кого – всичките й потомци са шофьори, и то много добри.

Скоро след като си купила фиата, с който се гордеела и го карала до предела на възможностите му – със 180 км/ч, той изгорял. Една нощ пламнал в гаража. Станка и досега настоява, че е от късо съединение в електрическата му инсталация, макар пожарът да бил предшестван от заплаха. Една циганка с 12 деца работела в магазина на Станка. Дошъл един ден мъжът й пиян и налетял да я бие. Само дето не преценил, че до жена му ще застане нейната работодателка и ще я защити. Като не помогнали думите, подействал един шамар – Станка не се страхувала да мери сили с мъжете, сега разправя, че ако навремето е имало отбор по женска борба, сигурно щяла да е тогавашната Станка Златева. Посрамен, циганинът се отказал да си бие булката, но се заканил, че Станка жива ще я изгори. Няколко дни след това пламнал гаражът. До ден днешен обаче Станка никого не подозира и не обвинява. Имало да става, казва. Мъчно й е само, че изгорели и медалите, спечелени в автомобилни ралита, не може да ги показва на правнуците си.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР