За спомен

Отдавна вече, откакто на всички сувенири пише „Made in China“ (без значение дали от Швеция, Дубай или Австралия), нямам никакво желание да пълня дома си с банални туристически боклуци. Нещата, които вземам за спомен, обикновено са местни бижута, които нося, а не закичвам на вратата на хладилника, или пък други вещи – интересни и автентични, които също използваме вкъщи.

Този път находката е донабе – типичен японски глинен гювеч, в който освен всякакви ястия с месо и зеленчуци, се прави перфектен ориз. Указанията за употреба, естествено, бяха само на японски, та първоначално се зачудих дали не го повредих, като го напълних с вода и оставих в слаба фурна (това по тертипа на одомашняване на българските гювечи). След 1 час дъното на фурната беше наводнено, въпреки че гювечът си изглеждаше съвсем здрав. Оказа се, че въпреки глазурата глината е толкова хигроскопична, че има друга процедура по запечатването му – в него се сварява преварена оризова вода, която веднъж навлязла в порите на глината, я прави непропусклива към манджата, която се готви вътре. Съдът може да се използва и върху котлона.

Стига съм писала, идете и вижте Япония – няма да съжалявате, аз започвам да готвя.