Ако пък искате нещо абсолютно японско, това е ханами – традицията да се съзерцават цъфтящите дръвчета, най-често вишните сакура. Всяка пролет японците следят с жив интерес метеорологичната прогноза, за да не пропуснат точния ден на отварянето на цветчетата). Прецизна прогноза за 2018 може да се види тук

Всеки град в Япония си има специфична история и забележителности, които си заслужава да се разгледат. Старата столица Нара със своите храмове и статуи от осми век, Киото – прословуто със своите гейши, Хирошима със своите уникални градини, а Ишигака заради лазурните брегове и кораловите рифове.

На свой ред столицата Токио е известна със своята уникална архитектура и еклектичен микс от неонови светлини по стъклените сгради на Гинза и тихи 300-годишни паркове с вишневи дървета. Името То-кио означава „източна столица“ и е дадено на стария град Едо с идването на империята Мейджи. Днес в 13-милионния град има всичко: ултрамодерни заведения и магазини, граничещи с малки улички на занаятите. Хората по улиците също са разноцветна тълпа, крачеща бодро по тротоарите... под магистралата. Да, магистралата е на нивото на четвъртия етаж на сградите и ако можете да си го позволите (защото е платена, разбира се), доста бързо ви отвежда до другия край на града. Обикновено хората обаче ползват градския транспорт, който е безупречно точен и организиран. Всичко блести от чистота, включително и най-вече градските тоалетни. Сигурно не за пръв път ще прочетете, че тоалетните в Япония са със затоплени седалки и имат вградени функции за душ и подсушаване. Обществените също.

Изгубени в превода

Ако сте гледали филма на София Копола (с Бил Мъри и Скарлет Йохансон), може би сте добили представа колко космополитен град е Токио – десетки хиляди коли и пешеходци, които ловко се разминават на кръстовище с 6 пешеходни пътеки (по една на всяка улица и две, които се пресичат диагонално през кръстовището). Това е задължително да се види в Токио, но по-точно трябва да се усети, защото гледката сама по себе си е ясна – виждаме тълпа. Странното обаче е, че не я чуваме. Дали заради масовата употреба на електрически коли, които са почти безшумни, или защото японците изключително дискретно общуват помежду си, но това море от автомобили и хора е съвсем тихо. Бих казала оглушително тихо. Изумително тихо. Японско.