Пред редакцията спира черен мерцедес S класа, предпоследен модел. Лео Кадели слиза кавалерски да ми отвори вратата. Облечен е с черна риза и бял панталон, с бели кецове. На предната дясна седалка виждам хубаво усмихнато момиче с дълга тъмна коса – приятелката му. Тя е симпатичното дискретно присъствие по време на вечерята ни на свещи и за нея, ме моли Лео, не трябва да говорим. Засега иска тя да е красивата му тайна.

Лео живее в България от 12 години. Стана много популярен от две насам с инициативата „Приятели, помагайте“. В едноимената фейсбук страница каузата му има повече от 15 хиляди последователи, готови във всеки момент да се включат и да подкрепят хора в нужда. Когато уговаряхме интервюто ни, Лео пътуваше за Пловдив, за да товари керемиди за покрива на детенце без родители. Всеки човек в беда е аларма, която директно отключва сърцето му. В разговора с него животът изглежда ясен, с черно-бели категорични правила. Има отговор на всеки въпрос и чест му прави, че има силата и настойчивостта да застане твърдо, по мъжки зад този отговор.

Роден е в Албания. Повече време е живял извън нея – в Гърция, Германия, Италия. Животът му е пълен с интересни сюжети. Домът му прилича на него – черно-бял, подреден изрядно и с вкус, чист и непретенциозен. С великолепни гледки. Холът, където вечеряме, открива панорама към София, като на длан. Спалнята му е с огромни френски прозорци, през които се виждат полите на Витоша.  

Посреща ни със свой авторски коктейл от 50 процента смесени вишна и портокал, малко амарето, мед, лимон и гренадин. Приготвя го пред нас и ни го сервира в рапани. Оказва се, че го е създал на национално състезание в Гърция за бармани, на което се е класирал трети.

Имам две висши – обяснява Лео, – индустриален интериорен дизайн и маркетинг и туризъм със специалност барман. Завърших ги паралелно в Атина. Да си барман в Гърция е сериозна професия. Там съм работил по барове почти 15 години, най-много в Атина, в Солун, но и по островите.

Лео облича черна престилка, на която пише I serve my princess, и започва. Първо приготвя гъби на фурна с пармезан, мед и масло, след това запича брускети със соев сос, зехтин, зеленчукова пикантина и масло, реже розови домати, гарнира ги с мед и песто, разредено с лимон и зехтин, добавя моцарела и рукола. Разполовява малка диня на две, издълбава я и я пълни с нарязани плодове, слага големи купи със сладолед и приготвя цедено кисело мляко с мед.

Не си позволявам да хвърлям храна – обяснява междувременно той, – защото тя може да нахрани бездомен или куче. За нея може в същото време някой да мечтае. Купувам колкото ми е необходимо. Така възпитавам и сина ми. След малко, като седнем да вечеряме, сигурно ще ти направи впечатление, че ям бързо. Това не е защото не разбирам от етикет. Аз съм живял все в хубави страни – Италия, Гърция, Германия, но стомахът ми не може да спазва етикет. Когато бях дете, Албания беше много бедна държава. Все едно Куба преди 20 години. А аз съм най-малкият от седем деца – шестима братя и една сестра. Сядахме цялото деветчленно семейство пред тенджера с попара и накрая всеки оставаше малко гладен. Майка ми беше бременна постоянно. Баща ми работеше като автомонтьор на селскостопанска техника. Когато ме возеше на комбайна, бях толкова щастлив, все едно ме води в чужбина. Живеехме на село, там ни даваха определено количество хляб. Помня, че всеки ден баща ми ходеше 3 км пеша до град Лежа, понеже беше уредил да купува още два хляба от работата си. Като завали дъжд, си идваше с наполовина мокри хлябове. Сушахме ги на печката, почти не ставаха за ядене...

И това не е филм, а самата истина, затова в момента оценявам всичко. Си правя сметка много (Лео говори чудесен български с леки вариации в синтаксиса – б.а.). Една лампа, ако не трябва да свети, няма да свети, въпреки че мога да си го позволя. Просто се опитвам излишни неща да нямам заради алчност.

Спомена, че си живял 15 години в Гърция. Как попадна там?

Баща ми ме закара, когато бях на осем, при сестра ми и брат ми. Те вече живееха там. Започнах да уча в основно училище. На 14 реших, че съм голям мъж, и заявих, че искам да живея сам. Събрах си куфара и отидох да спя в един подлез. Хората ми хвърляха стотинки. След две седмици един човек ме пита какво правя там. Казах му, че си търся работа. Той ме закара в изба, която беше превърнал в дърводелски цех и в която ремонтираше мебели. Предложи ми да чистя срещу заплащане. Казах му – ще ми даваш по един сандвич, а другите пари ще ми ги пазиш, за да може да ги взема, когато станат повече. Два месеца и нещо спах на дивана, който той ползваше за следобедна дрямка. Не се къпех. Имаше само една мивка. Спечелих някакви пари и се прибрах при сестра ми. Пак заявих, че искам да живея под наем сам. Предадоха се със зет ми, намериха ми апартамент и се изнесох. Купих скутер на старо без книжка, за да разнасям пици. Работех на три места и ходех и на училище.

На 19 години си започнал свой бизнес.

Бях събрал 20 000 евро и с тях взех на изплащане чисто ново порше. Имах фалшиви документи, за жалост, защото в Гърция трудно се взимаха документи тогава. Дадоха ми го с генерално пълномощно. Почнах да го давам под наем на други албанци в събота и неделя да си разхождат гаджетата. Защото те работеха, изкарваха пари, не знам законно или не, но нямаха какво да ги правят. На дискотека не ги пускаха, кола без документи не можеха да си купят. Давах поршето под наем през уикендите на различни хора за по 500 евро. Хиляда внасях месечно, за да го изплащам, хиляда ми оставаха в джоба и си го карах. На 11-ия месец го върнах, а с парите, които бях дал до този момент – 30 хиляди евро, взех нов мерцедес на изплащане. На български се казва схемаджия, но аз не я харесвам тази дума. Тогава започна да ми става интересно да работя на бар.