Павел Павлов е на 30, последните 8 от тях живее в Норвегия. Той е единственият чужденец, представял Норвегия на Световната кулинарна олимпиада през 2016 г. като част от националния кулинарен отбор. В България е завършил гимназията по туризъм в Банкя и HRC Кулинарна академия. По време на обучението си работи в изискани ресторанти като „Pirandello“ в Холандия и „SolBar“ (звезда Мишлен) в Калифорния, САЩ.

В Норвегия го кани сестра му, която вече работи там. Установява се в Ставангер, нефтената столица на страната, където стандартът е много висок и хората не се притесняват да оставят 100-200 евро за една вечеря. На човек. Харесва му, че норвежците са отворени за експерименти и са готови да платят съответната цена. Работи в ресторант „Renaa“ (1 звезда Мишлен) и ресторант „BØLGEN OG MOI“. Страстта си към сладкарството открива, докато готви в друг реномиран ресторант – „Танго“. Допадат му прецизността и търпението, необходими на добрия сладкар. Преподавал е в Норвежкия гастрономически институт. Има компания за кетъринг за бутикови празненства, току-що е пуснал и линия дизайнерски шоколадови бонбони под собственото му име, които иска да дистрибутира в цяла Норвегия. В тях вижда бъдещето си. Способен е да вечеря с 15 бонбона, защото ги е видял в сладкарски магазин на път за вкъщи. Намерението му е да отвори и собствена сладкарница.

Готвил е за краля на Норвегия Харалд V, за рок легендите от „Kiss“, за тийнидола Джъстин Бийбър, както и за холивудски звезди.

Павел е новото българско лице на канала 24Kitchen. Амбицията му е да вдигне културата за десертите у нас и да покаже как с обикновени продукти може да се получат ефектни резултати вкъщи, които да впечатлят приятели и гости. Рецептите са негови, развил ги е на базата на опита си в различни страни. Обещава, че ще са точни – много негови колеги дават непълни рецепти, дори в книгите си. Разбирам ги, пазят си труда, казва Павел. Предаването му „Нещо сладко с Павел Павлов“ ни въвежда в изкуството на десертите всеки ден, в 14 часа по 24Kitchen.

Има ли мода в сладкарското изкуство, която следвате?

Ще имаме епизоди с огледални заливки, в целия свят сега това се прави, а хората нямат достатъчно информация, не им се дават детайли, за да могат да ги направят вкъщи. Тези глазури дават невероятен блясък, правят се в различни цветове, с блестящи елементи и може да се огледате в тях. Сега е голям бум и на макароните. За разлика от повечето предавания за сладкарство няма да печем тортички и пайове нонстоп. Аз имам опит в ресторантьорските десерти, в чиния, в чаша. Малко ще пречупим представата за сладкарството.

Дайте конкретен пример.

Ще правим тирамису, но без какао. На мен ми е неприятно, когато ям тирамису и поема парчето в устата си, да се задавя от какаото на прах. Затова в моето тирамису ще наблегна на кафето и шоколада, бишкотите също са по-различни. Ще направя и торта Павлова, задължително, защото много хора в чужбина свързват името ми с нея и така го помнят (смее се).

Какво бихте направили за личен и важен повод?

Не бих рискувал само с един десерт. Важно е да имаш различни текстури – нещо кремообразно, нещо свежо, нещо твърдо и нещо меко за контраст. Бих надградил вкусовете. В началото – нещо свежо и необичайно, тропическо, маракуя и кокос. Към него бих поднесъл джин с тоник, но по различен начин, като пяна примерно. След това нещо от сорта на карамелизирани ядки, от които ще направя малък мус с млечен шоколад. Накрая – бонбон от тъмен шоколад с изненадващ течен център.

Има ли навлизане на неспецифични продукти в сладкарството?

Зеленчуци за сладолед. В епизодите ще използваме сладки картофи за един от сладкишите. Много хора ще се почудят.

В рецептите ви ще има ли типично норвежки продукти?

Да, защото това е част от мен, живея там вече почти осем години. В моя заден двор в Норвегия расте ревен, който в България не се използва. Върви ръка за ръка с ягодите.

Вие сте готвили за краля на Норвегия. Какви продукти използвахте?

Харалд V беше на посещение в Ставангер и трябваше да приготвим малка вечеря за 70 човека. Имах честта да съм един от двамата сладкари. Най-лошото на тези мероприятия е, че има адски много хора и атмосферата е изнервена, защото всичко се контролира. Всички очакваха с нетърпение десерта, защото бяхме подготвили прословутите в северните държави оранжеви диви къпини, клаудберис. На мен лично не са ми любими заради твърдите им семки, но хората в Норвегия умират за тях. Специално за този ден къпините бяха набрани в по-северните райони. По принцип норвежците не са претенциозни, затова заложихме на класически крем от къпините със сладолед от домашно направена заквасена сметана. Това бе поднесено с бял шоколад и малки кексчета с вкус на лимонова вербена. Накрая дори ни помолиха да излезем от кухнята и специално ни благодариха. Казаха: „Класически десерт, но много свеж и различен заради лимоновата вербена.“