В рубриката ни "Моите 7" ви представяме неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Лилия Илиева и "Нейните 7"
Долф Лунгрен ми направи кафе Есента изтичаше във все по-оскъдните слънчеви лъчи, окапваше с листата на дърветата в пищни цветове. Закъснях за срещата за разходка на Витоша с приятели в 8 ч., обърках пътя... Те търпеливо предложиха да започнат да катерят от Драгалевци под лифта, а аз да го взимам и да ги чакам в хижата на бай Кръстьо. Когато я наближих още леко ядосана на непрекъснато объркващия пътя ми GPS-а, от комина приятно се виеше дим, дядовци планинари пиеха чай на пейка, висок мускулест рус мъж правеше кофички на два лоста. Заряза ги – кофичките и лоста, влезе с мен, поиска качамак от готината баба готвачка. Нямаше. Тогава поръча кафе за мен и за себе си, направи ги, подаде ми моето и ми пожела хубав ден. И така започна уикендът.
Жената от Рибната борса в Тутракан Дори не разбрах как се казва. Висока, много слаба, хубава жена с тъжна история. Срещнахме я случайно в ранна утрин на рибната борса в Тутракан. С екипа на EVA снимахме Таня Илиева - една от най-успелите български моделки и корица на октомврийския ни брой в нейната обиколка из страната за търсене на модели. Пристигнахме в Тутракан по тъмно. Изгревът, който искахме да уловим в кадър, се скри в покритото от облаци небе. Валеше като из ведро. Когато се проясни, дизайнерът ни Добри даде идеята да ползваме за декор рибната борса. Едно от магазинчетата почти на брега на реката се оказа невероятна находка – аскетично, много соц. Като че времето там беше спряло да тече поне преди 30 години. Докато колегите снимаха, поговорих със собственичката. Работеше в магазина отскоро. Бизнесът бил на мъжа й. Тя се грижела за синовете им – на 3 и на 5. Нищо не й липсвало. Имали работници, които след смъртта на любимия й тази пролет й се наложило да уволни, поради некадърност. Сега всяка сутрин хубавата слаба рибопродавачка от Тутракан става преди изгрев, приготвя закуска на децата си и ги оставя на грижите на свекърва си, за да изчисти 3000 риби сама. В разказа й нямаше оплакване, болка, желание да тежи на събеседника. Беше леко отсъстваща, заслушана в себе си, съсредоточена. Като че ли и нейното време беше спряло в паузата на неизвестността, но настояваше животът да продължава. Смела, спокойна и отговорна, възхитителна. Не й го казах, но в себе си й от сърце й пожелах сила и увереност. Знам, че най-хубавото тепърва е пред нея.
Infiniti Когато кажа Infiniti Q30 Premium Tech 2.2 d, искам да кажа удоволствие. Насладих се на възможността да я карам по време на снимките ни за корица, за които споменах. Много елегантна, харесах я преди да съм се качила в нея. Кола, която се кара с лекота. Като човек, който е шофирал само на механични скорости до момента, открих колко е приятно да шофираш автоматик. Да не говорим за прекрасния синхрон след подадена от теб команда - Infiniti Q30 Premium Tech 2.2 d следва желанията ти на момента - набира скорост с лекота и благодарение на спорните си спирачки спира с лекота. Паркирането не го мислиш (да си призная, то не ми е сила) благодарение на автоматичния асистент при паркиране с видеонаблюдение на 360 º. Дори на силен наклон потегляш без усилие, като просто отпуснеш спирачката, а като натиснеш газта, засилва веднага. Можеш да поддържаш скоростта благодарение на круз контрол. Получаваш сигнали, ако напуснеш лентата. Нощното шофиране не е грижа благодарение на вътрешното светлочувствително огледало против заслепяване и същото странично, откъм водача, както и системите за предупреждение за „сляпо петно“ и пакета за безопасност. Разглезващо е да шофираш Infiniti Q30 Premium Tech 2.2 d. Как да поискаш друга след нея?
Interdit е новото ми ароматно влюбване. От много години насам след дълго задържане върху Bright Christal на Versace не успявах да намеря моя парфюм. И ето го – парфюмът, който ме описва най-добре сега, е новият на Givenchy. Официалната му световна премиера беше на 26 септември. Вдъхновен е от един от първите аромати на Юбер, посветен на голямата малка приятелка на дизайнера – модната икона Одри Хепбърн. Лицето на новия аромат е Руни Мара, която много прилича на Хепбърн. И двете са жени, за които модата е втора природа, жени с големи сърца, отдадени на благотворителност и талантливи актриси. Извън това, че харесвам и двете, с този парфюм се идентифицирам заради деликатното му, но категорично присъствие, нежната свежест, от която прозира женсветност, но може да се уплътни в делово самозаявяване. С него дишам по-дълбоко и съм повече аз.
На село, като на село Когато се събудих на първата сутрин, през прозореца видях Рая. Дървета, отрупани с ябълки и круши, висящи едри чепки грозде, чери доматчета с големината на сливи, две оранжеви котета с пухкави опашки, и двете на име Тишо. Спах толкова хубаво и дълбоко. Все едно затворих очи вечерта и когато ги отворих, вече беше сутрин. Приятелите ми, на които бях на гости, тук веднага ме поправят, че всъщност това е вилна зона. Така е, но моите преживявания си бяха като на село. Копах, събирах плевели, брах грозде, правих вино и гроздов сок, почернях на тениска, ядох най-вкусната шопска салата от истински току-що откъснати домати, краставици и лук, домашни пържени картофи, пих ароматна плодова ракия. Срещнах най-милите и добри хора, които отварят сърцата си и всичко започва да изглежда по-светло. Тръгнах си с багажник, пълен с домашна лютеница, яйца, тиква, ябълки, грозде и сърце, пълно с радост, че този свят е възможен и съществува. Той има смисъл и него си заслужава да пазим.
нов албум на Барбра Стрейзанд Това е една от причините да се радвам, че наближава 2 ноември, а на наближаващия студ аз по принцип никога не се радвам.
А за мен лично такава музика, като нейната, такова изкуство като нейното и такова отношение към живота и към света като това на Барбара Стрейзанд имат смисъл и са вдъхновящи.
