Връщам лентата малко. Когато репортерът на „Господари на ефира” Димитър Върбанов трябваше да се извинява, задето е излъгал цял един народ, видите ли, че е бил бит, си казах: Значи не е достатъчно, че са го блъснали?! Ако няма кръв – всичко е наред. Да си трае там! Той мъж ли е или...!

Не че смятам, че е нормално и допустимо един журналист да разиграва скечове и да „заблуждава обществеността”. Не че и Димитър Върбанов е точно журналист. Не че в България е ясно кой какъв е. Не че „Господари на ефира” в крайна сметка не е шоу, на което принципно не му е работата да прави разследвания, обаче... като няма кой друг! Съгласна съм с всички, които твърдят, че това не е разследваща журналистика, обаче колко са онези, на които им стиска да се занимават с истинска такава? Колко са онези, на които им стиска да ходят при някакви всякакви, без да знаят какво ще им се случи, вместо да си седят в редакциите и да си гледат кефа. Защото, каквото и да си говорим, Димитър Върбанов не се обади на собствениците на склада по телефона, нито ги покани на своя територия, в някое студио да речем, а отиде на тяхна, при това без предварителна уговорка и прочие, а това е различно. Колко са журналистите в България, които правят това? Хич не са много. И все по-малко ще стават. Отидете вие там, на място, да задавате въпроси, свързани с пари, бизнес, интереси, а не въпроси от типа „Какво е искал да каже авторът?” Не че у нас и за подобни въпроси не може да си отнесеш най-малкото върволица ругатни и тихомълком да те игнорират от определени кръгове, в които в крайна сметка си изкарваш хляба. И ако не вдигнеш шум до небето, дори няма да се забележи. Колко журналисти, известни при това, бяха отстранени тихомълком от работа? Добре, не са ги пребили, отстранили са ги. Голяма работа, нали?!

Всеки си носи последствията от избора, който е направил, ще ми кажете. Ами ок, обаче поне не трябваше да линчуваме с такъв хъс Върбанов, че не си е замълчал геройски, след като са го блъснали. Днес ще го блъснат, утре наистина ще го пребият. 

И това се случи. Не с Върбанов. С Виктория Маринова - журналист и административен директор на русенската телевизия TVN. Изнасилена, бита и удушена! Няма да лъжа – за първи път чувам за Виктория Маринова, мир на душата й! Не съм гледала предаването й, свързано с разследването на сайта „Биволъ” за т.нар Джи Пи Гейт - аферата около разпределянето на средства по европроекти от „Джи Пи груп”. И честно казано в случая въобще не ми пука дали убийството има връзка с въпросното предаване.

Да кажем, че няма никаква връзка. Това не променя нещата. Истината е, че у нас няма кой да те защити. Ако си вършиш работата, го правиш на свой собствен риск. Да не си я вършил! Я виж другите – работят над себе си и си уреждат командировки например! И са си добре. Ако си вършиш работата, можеш много по-бързо и лесно да останеш без работа, отколкото ако не си я вършиш – ето на това му казвам аз парадокс. Може да те блъснат и да трябва да се извиняваш. Може да те уволнят, а може и да те изнасилят и убият. После всички ще жалят за теб и ще сипят трогателни речи във фейсбук, но преди това няма кой да те защити. #оправяйсебе

Работата е там, че дори не става въпрос само за журналистите. Дори не става въпрос само за Виктория Маринова. А еди си коя ограбена, изнасилена и убита възрастна жена от еди си кое село – за колко такива сме чули и сме забравили? За много. А колко са битите на пътя от някакви изтрещели примитиви, на които все някой им пречи? Много.

България е затънала в неразкрити и ненаказани убийства, изнасилвания, побоища, кражби, обири и всякакви мародерства. Тази безнаказаност, която властва у нас, е чудовищна! Влизат ти в дома, докато спиш, взимат ти, квото могат, викаш полиция, колкото да не е без хич, защото коя битова кражба е разкрита! Не вярваш нито на полиция, нито на прокуратура, нито на управляващи, нито на опозиция, нито на журналисти. На никого.

Всичко това е казвано неведнъж, от не един и двама. Говорим си го непрекъснато. И какво? Няма наказания за престъпленията. И докато няма наказания за престъпленията – масови, повсевместни и ефективни наказания, и не само за онези случаи, за които се вдига шум, а за всички, дори за най-затънтените - никой няма да има доверие във властта. В която и да е власт.