Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Елка Влаховска 23 септември 2018

Снимка: Елка Влаховска

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Елка Влаховска и "Нейните 7"

За първи път ми се случва да посветя седмица само на себе си. Решила съм да направя 7 дни детокс в лечебен център Vita Rama по програма на опитни диетолози и лекари. Диетата е високовъглехидратна и нискомазнинна, което означава без месо, млечни продукти, олио или зехтин. И ето ме, с куфар, пълен с елегантни дрехи и козметика, и няколко енергийни барчета (да не би да умра от глад например), пътувам към място, което не познавам – село Емона. Ще се окаже, че голяма част от нещата, които нося (и храната включително), са ненужни, с изключение на банския костюм и сешоара.

Преди пътуването съм попълнила здравен въпросник, в който посочвам дали имам заболявания и как се храня. Отговаряйки на въпросите, се замислям за хранителните си навици, които меко казано не са здравословни. Основното ми движение през деня пък е въртенето върху офис-стола. Не съм дебела, не съм болна, но защо ли се чувствам толкова уморена и сякаш загубила умението да се радвам на приятелите, сезоните, добре свършената работа?

Ден първи

След отбивката от село Баня (поредната Баня на нашата карта, за която дори не бях чувала) пътят влиза в някакъв плашещ пущинак, а автомобилът се тресе по неравен каменист път. Къде отивам, за Бога? Първите ми впечатления са толкова объркващи, че инстинктивно искам да хвана пътя назад. Пред очите ми се изправя стилизирана дървена скулптура на вълк с размерите на билборд. Казват ми, че в местността има и много чакали. Опитвам се да приема нещата от смешната им страна и хоп, мобилният ми телефон губи обхват. Започвам да обмислям шансовете си за спасение – сама, в непознат хотел насред пущинака, обезсилена от глад, без връзка със света...леле! Може би затова, когато лекарският екип ме посреща и правим първоначалния преглед, кръвното ми е високо. Успявам да се успокоя, още щом прекрачвам прага на просторното студио с панорамни прозорци, балкон и всички удобства. Боже, благодаря ти, в хотел „Емона Парк“ има Wi-Fi, от Vita Rama са се погрижили за това. Viber и Messenger са ми на разположение!

Ден втори

Къде ми е кафето? Толкова ми се пие кафе, а наоколо няма, че отивам на йога, за да се разсея от мисълта. Гергана от екипа на Vita Rama, усмихната, приобщава внимателно моите проскърцващи в седем часа сутринта кости към новия ден. Хм, можело и без кафе. Закусвам с фреш от ябълка, морков и цвекло, а по-късно – с голяма чепка грозде. Така ще е всеки ден, като фрешовете са разнообразни, има много билкови чайове и редувам гроздето с пъпеш, праскови, диня, ябълки. Може да се добавят към тях витамини и микроелементи по предписание на наблюдаващия лекар. Детоксът тук не е само на фрешове и плодове, обядът и вечерята са със салати и ястия, които включват разнообразни зеленчуци, зърненени и бобови храни. Нито за секунда не се чувствам гладна, енергийните барчета стоят непокътнати.

Ден трети

След първоначалното замайване от смяната на обичайния ми режим съзнанието ми се прояснява и вече съм готова да правя „бели“. Като начало обикалям селото да разгледам луксозните къщи насред нищото. Краката сами ме водят към „Вила Емона“, къща за гости с ресторант с прекрасна гледка към морето. Ще пия само кафе и нищо няма да ям! Освен с изгледа от терасата мястото ме изненадва със салон с библиотека. На малката масичка с удивление забелязвам брой на EVA от миналата година. Бре, не мога да се удържа да не заснема това. Докато пия кафе, отнякъде идва компания и се почва: „голяма мента със спрайт, халба бира, кана вино и...“, когато замирисва на пържен пресен калкан, побягвам.

Ден четвърти

Преди залез слънце гледам скитащите диви коне. Два от тях са особено красиви – малкият непокорен черен жребец и кобилата-блондинка, истинска Мерилин Монро на табуна. Каква страхотна модна фотосесия за EVA би се получила с тях! Всеки ден правим по час и половина разходки преди вечеря из околностите на селото, които за разлика от него, откриват радващи окото пейзажи. Посоките са разнообразни, няма ден, в който да сме повторили вече извървян път. Това са вълшебни мигове, в които „се храниш“ с уханията на диви билки, попиваш с очи морската шир, прескачаш камъни, размахваш ръце от възторг. Детето в мен се забавлява! Минаваме почти всеки ден покрай страшния „Вълк“ (създаден на един от ежегодните пленери Арт Емона, които събират художници от страната и от света) и аз вече не съм уплашената Червена шапчица.

Ден пети

Днес ще готвим някои от вълшебно вкусните здравословни ястия, с които ни гощават. В кулинарната работилница на три маси са поставени свръхмощни блендери, а зад тях гордо стоят готвачите (хубаво е да видим кой приготвя всеки ден храната ни). Прилагат един много хитър трик – любимите ни ястия като мусака, кюфтета, пълнени чушки (да не пропускаме лазаня и суши) са сготвени без месо. Мусаката е със зеленчуци и елда, сушито е с нори, киноа и зеленчуци, бонбоните са от рожков и фурми. Готвим с огромно удоволствие, не само защото знаем, че каквото си направим, това ще вечеряме, а защото е много забавно. У дома ще си занесем рецептите, за да можем да си приготвяме ястията сами. На кулинарната работилница аз правя содени хлебчета. Рецептата: 1500 г брашно от лимец, 1 ½ ч.л. сода бикарбонат, 1 ½ ч.л. лимонтозу, 1 ½ ч.л. хималайска сол, 1000 мл вода. Приготвяне: Смесете всички сухи продукти. Разбъркайте добре и добавете цялата вода. Продължете да бъркате до получаването на тесто, не повече от 5 минути. Оформете от тестото малки хлебчета и ги поставете в тава върху хартия за печене. Печете в предварително загрята фурна до 170 градуса за около 25-30 минути.

Разнообразни рецепти за вкусни ястия от програмата на Vita Rama може да откриете тук

Ден шести

Дължината на червата била 12 пъти височината на човешкото тяло, научавам на една от всекидневните здравословни лекции. Боже, през каква серпантина минава всяка хапка, за да осигури енергия! В сериозната част от програмата на лечебния център са включени изключително интересни лекции с широк обхват – от основните познания за метаболизма на човешкото тяло до основите на правилното хранене, пречистващите режими и практичните съвети как да четем етикетите на храните. Има и теми за движението и за духовното развитие. В един момент дори чувствам, че преливам от нова информация, която не мога в толкова кратки темпове да усвоя. Но умът ми се храни!

Ден седми

След последен преглед и измерване с апарата за телесни стойности „Танита“ получавам много задоволителни резултати. Връчват ми индивидуална програма как да ги затвърдя и как да се грижа добре за здравето си.

Сбогуваме се с екипа на лечебен център Vita Rama, който е отделил изключително персонално внимание на всеки от нас и е надхвърлил очакванията с перфектната организация, грижа и доброжелателство. Чувствам ги като близки приятели, както и хората, с които споделяхме това приключение. За последен път отиваме на плажа  Иракли, притихнал в началото на есента и с омагьосваща красота. Сякаш не можем да се разделим с морето. По пътя към София в ушите ми звучи песента от „Оркестър без име.“

 

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР