Когато президентът Росен Плевнелиев и синоптичката от NOVA Деси Банова-Плевнелиева се появиха по телевизията да оповестят връзката си, скрепена и с годежен пръстен, в главата ми зазвуча „Продължаваща поема“ на Любомир Левчев:
„Една вечер
внезапно
започнахме
да отгатваме своите мисли.
Едновременно се усмихнахме.
Просто – тръгнахме.
...
А витрините ни позлатяваха.
Тротоарите ни отразяваха.
Шофьорите ни се караха.
Многодетни жени ни се смееха.
И с далечни тромпети ни свиреха
всички наши
предишни любовници...“

Когато поканих Деси за това интервю, тя беше все още само годеница на Росен Плевнелиев, но скоро стана официално негова съпруга – в присъствието само на 12 души подписаха и се венчаха в манастира „Свети Мина“ на 17 юни. И от младоженеца никой не поиска никакво оправдание за това, че свързва живота си с една 15 години по-млада от него красива и известна жена, след като през целия си президентски мандат бе сам, а скоро след като го приключи, се разведе официално.

Виж, с Деси е различно. От нея се очаква да обяснява дали това е любов, или добре пресметната стъпка към подкрепа и сигурност. Сякаш у една жена, колкото и да е самостоятелна и еманципирана, не е иманентно заложено да го очаква и изисква от мъжа, когото е избрала! Предстои ми да разбера от разговора с Деси Банова какво казва сърцето и какво – умът, за това, което й се случи – вричане пред закона и Бога, бременност, изцяло различен живот от досегашния. Съчетан не с прогнозата за времето, а с нова авторска рубрика в телевизията – „Истории на успеха“.

Ето я Деси пред мен. Слънцето проблясва през палавите й къдрици, през които от време на време несъзнателно прокарва изящните си ръце. Сините й очи излъчват искреност и доверчивост, чипото й носле – закачливост. Без никакъв грим кожата й сияе, сигурно от бременността. Деси е избрала за свой първи съпруг доскорошния президент на Република България, бизнесмена Росен Плевнелиев, разтопил сърцето й със своята грижовност, интелигентност, почтеност и искреност.

Деси, казват, че едно момиче си избира мъж, който по нещо прилича на баща му. И се сещам, че ти никога не си казвала публично нищо за своя баща.

Той, Бог да го прости, е изиграл голяма роля за моето развитие като личност, въпреки че винаги съм била по-близка с майка ми. Те са се разделили, когато съм била на 6. Връзката ми с татко се засили през последните години. Самообвинявам се след внезапната му смърт, че тъй като не живееше в София, не ходех толкова често при него. Заради графика на работата ми, заради грижите покрай Йоанка и всички други неща, с които се занимавам, нямах възможност да пътувам често, а той пък не идваше в София. Ако можех да върна времето, бих зарязала всичко и бих общувала повече с татко. Той почина през 2015 г. Оказа се, че е имал заболяване, на което никой не обръщаше сериозно внимание, най-малко пък той. Не искаше да ходи в болници, по изследвания. Баща ми беше страхотен бохем. Може би заради това с майка ми след десетгодишен брак се разделят, тъй като тя е здраво стъпила на земята, много семеен човек. Докато татко беше по живота.

Каква беше професията му?

Той доста дълго е бил изпълнителен продуцент в БНТ. Занимавал се e и с кино. Бил е за кратко пожарникар, шегуваше се, че само свещеник не е бил. Много интересен човек, отдаден на приятелите си, душата на компанията. Винаги усмихнат, никога не се оплакваше от нищо, затова така и не разбрахме, че е боледувал.

А ти какво дете беше?

Завършвах все с пълно шест. Единствените ми петици бяха по трудово обучение, и то защото имахме металообработване и дървообработване и това беше най-големият кошмар за мен. Но по всички останали предмети за мен беше фикс идея да завърша с пълна шестица. Майка ми в това отношение беше супер облагодетелствана – никога не е сядала с мен да учи и да пише. Сама се справях и помагах на целия клас. Бях щастливо дете. Израснах в къща в Бояна, падаха страхотни игри на ластик, на народна топка, на криеница, на фунийки. Правехме си къщи по дърветата. Имаше едни блата над къщите ни. Летните ваканции се прибирах само да грабна някоя филия и пак изчезвах.

Кога излезе от тази къща?

На 25 години, когато заживях с бащата на детето ми. Беше ми трудно, бях свикнала с двора, със съседите. Но свикнах с апартамента. Аз съм адаптивна.

Когато се разделихте, върна ли се вкъщи при майка си?

За кратко да. В момента съм между три къщи, защото правим ремонт при Росен, живея в жилището, което бившият ми партньор ни остави на мен и Йоана.