Защо не го наричаш по име?

Иво? Ивайло. Трудно ми е, тъй като нямаме брак с него. Бивш съпруг не мога да кажа, бивш партньор може би. А и хората не го познават.

Телевизията ли ви събра?

Да. Срещнах го там в качеството му на одитор на голяма международна компания. Тогава студиата бяха отделени от администрацията, където аз ходех едва един път годишно. Но явно тогава е било писано да се срещнем тъкмо там. По-късно една колежка изигра ролята на сватовница, пробуждайки интереса и у него, и у мен. Така десет години бяхме заедно.

Случвало ли ти се е да се разделиш с мъж заради друг мъж?

За мен това не е редно. Аз съм много емоционална и бих преживяла заедно с този, когото евентуално бих изоставила, мъката от изоставянето. Във всяка една своя връзка давам много от себе си. И за да приключа с някого, чисто емоционално връзката трябва да е изчерпана.

Когато Росен Плевнелиев се разведе, той го обяви публично, а ти дълго време ни държа в неведение за връзката си с бащата на детето си. Затова остана впечатлението, че си го зарязала заради президента.

През 2015, когато си отиде баща ми, си дадох сметка, че животът е наистина един миг. И че когато в една връзка хармонията се загуби, няма смисъл двама души да продължат да живеят заедно. Тогава събрах кураж да поговоря с Иво и да се разберем, че наистина не можем да продължаваме по този начин. Татко почина през февруари и малко след това аз реших, че трябва да променя живота си. Да потърся щастието си. Не се чувствах добре във връзката си с Иво, тя беше повече или по-малко формална. Аз съм адски трудна на промени. Много силно желая нещо, но не се решавам да посегна към него. Така беше и с прогнозата за времето. Дълго време обмислям, но понякога ми трябва някакъв импулс отвън, за да направя крачка към промяна. Да ми даде сила и кураж да го направя. Ядосвам се на себе си, защото в повечето случаи промяната е за добро. Но не съм рисков играч. В живота си никога не съм рискувала. Винаги опипвам, мисля, премислям, трудно вземам решения. Винаги съм била по дългите връзки, по стоенето на едно място в професионален план. Не съм сменяла училища, приятели...

Не си рисков играч, но си рисков шофьор!

Зад волана седи една различна Деси. Учудвам се от себе си. В пети клас ме блъсна кола и мислех, че никога няма да стана шофьор. Благодарна съм на един добър човек, който ми подари за рождения ден квитанция за платен шофьорски курс. Сядайки зад волана, много ми хареса. Хващам се в последно време как се увличам по високата скорост. За съжаление, за ефир нямаш право на закъснение и затова съм си позволявала да правя и някои нарушения. Но винаги съм ги правела, когато смятам, че имам контрол върху ситуацията. Не съм предприемала рисковани действия. Отговорна съм не само за собствения си живот, а и за този на много хора около мен. А след като станах майка, нещата много се промениха. Никога не съм имала страх от летене, но след като родих, на подсъзнателно ниво изпитвам някаква боязън не за себе си, а за детето си.

Когато записа специалност туризъм, какво си представяше, че ще работиш?

Обожавам да пътувам. Разбирам живота като срещи с нови хора, места, култури, светове. От любовта си към пътуванията реших да запиша международен туризъм в УНСС. Представях си, че ще съм собственик на хотел. Впоследствие разбрах, че това хич не е лесна работа. И преминах на вариант туристическа агенция. Докато работех в телевизията, исках да имам и туристическо предаване, но, за съжаление, специално по NOVA така и нямаше траен интерес към подобно предаване. И досега в ефира липсва такова.

Каква беше първата ти среща с телевизията?

От малка, като са ме питали каква искам да стана, съм отговаряла, че ще стана известна. Даже майка ми тогава е казвала, че имам богато въображение. Но аз наистина се очаровах от известните хора – гонех популярни личности за автографи. Исках да попадна в телевизията. Не съм суперамбициозна, но при мен сработи предупреждението внимавай какво си пожелаваш. Сега, когато съм вече известна, установих, че това има висока цена.