Да срещнеш Анастейша

Мощното й мецосопрано се чува отдалече. В гримьорната, в която я очаквам в Алте Опер, Франкфурт, първо влизат гласът й и ехото на смеха й, Анастейша е още в края на коридора.

Алте Опер, в която ще е концертът й след няколко часа, е елегантна сграда в стил късен Ренесанс. Съществува от 1880 г., разрушена от бомбардировките през Втората световна война и после отново възстановена, тя се откроява на фона на небостъргачите в тъй наречения „европейски Ню Йорк“. Пред нея атмосфера създават романтични фенери и красив фонтан, прелитат и се разхождат бели и черни гълъби. Повечето от зрителите идват по-рано преди концерт, пият просеко и ядат бретцели (!) в очакване залите да бъдат отворени.

Бусовете на екипа на Анастейша и нейният ван са паркирани на гърба на залата, до служебния вход. Срещата ни е в празна гримьорна, в която има пиано, бюро, диван и огледало. Вратата се отваря, виждам едър чернокож мъж, очевидно бодигардът, а след него усмихната влиза певицата. Без страхове, без комплекси, без „звездни“ капризи, Анастейша просто е. Смела. Открита. Директна. Силна! Не мъжко момиче, а голяма жена и истинска звезда. Вдъхновяваща. В нея няма его, желание да се наложи, да воюва, да мачка някого, за да освободи място за себе си. Тя е първична чиста сила, мощ на 100%. Анастейша знае стойността на всяка минута и защо иска да е жива. Анастейша умее да бъде благодарна на живота. Смее се често, говори гръмогласно. Веднага ти запомня името.

Заедно с нея е и още една слаба, руса, по-ниска от нея жена. Анастейша ми я представя. Оказва се по-голямата й сестра Шоун. „Тя работи с мен – обяснява Анастейша. – Не бих могла да съществувам без нея. Тя е забавна и честна, а в този бизнес имаш нужда от някой, на когото да разчиташ и на когото да имаш доверие.“ Разбирам, че двете са много близки. Съществуват в такава пълна симбиоза, както казва певицата, че са като дясната и лявата половина на мозъка.

Родени са в Чикаго, отраснали в Ню Йорк, в артистично семейство. Майка им Даян Хърли е бродуейска актриса с ирландски корени. Баща им Робърт Нюкуик има немски произход и е певец по корабите. Зарязва семейството с трите си деца, когато Анастейша е на три годинки. Освен сестра, певицата има и по-малък брат аутист. „Брайън – разказва за него тя – ме превърна в най-защитаващата сестра на света. Сега той живее в специална общност и говорим по фейстайм всеки ден, много се смеем, но през 70-те и 80-те към аутизма не се проявяваше разбиране. Хората бяха много жестоки. Със сестра ми бяхме деца и го защитавахме свирепо, безпощадно. Помня как преследвах група момчета, които го тормозеха, и крещях с все сила по тях, а те бягаха ужасени. Не понасям да гледам как някой тормози някого или злоупотребява с него. Особено ако става въпрос за деца. Не могат да ме удържат в такива случаи.“ Семейството й е всичко за нея. Липсата на баща й е сплотила нея, майка й и сестра й. Не поддържали контакт с него. Починал през 2005 г. Единственият й подарък от него е гласът, който е наследила.

Какво е за теб еволюция, Анастейша, и защо реши да наречеш албума и турнето си така?

Идеята се роди с предишния ми албум Resurrection (Възкръсване). Mинах през толкова тежък период, когато ракът ми се повтори, че oще преди да пиша песни за него, го усещах като албума, с който ще се възродя отново. Първата песен, която написах, се казваше Evolution. Когато започнах да пиша сегашния ми албум миналата година, в себе си отново минах през всичките операции, през предизвикателството да се уча отново да използвам тялото си и да се качвам отново на сцена. Спомних си как се учех отново да се чувствам себе си и да се чувствам увлечена от това, което правя. Докато не стигнах до Анастейша, преди да й се случи ракът. Когато целият страх беше обзел главата ми. И почувствах всичко това като еволюция. Ракът се появи за първи път в моя живот през 2003 г. Отидох на рутинен преглед при мамолог. Исках да си оперирам гърдите, за да ги намаля, защото ми натоварваха гърба. А изведнъж се оказах с диагноза рак четвърта степен. Ето ме 14 години по-късно, мога да кажа пред всички: „Върнах се!“ (смее се) С това заглавие искам да кажа и че еволюцията е въпрос на избор. От нас зависи животът ни да върви по спирала нагоре или да води към задънена улица.