В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Ваня Шекерова и "Нейните 7"

1. July Morning. В първото юлско утро е дошла на този свят моята безценна приятелка, с която сме заедно повече от 40 години. Надушихме се от първия контакт, направо се получи късо съединение, искра и пожар, после се опознавахме до дъно. По общия път, който хванахме, сме правили какво ли не - разменяли сме дрехи и идеи, книги и сънища, споделяли сме легло и четка за зъби, последна цигара, тайни и разочарования, страхове и мечти. Смели сме се до сълзи, плакали сме до вледеняване, състезавали сме се помежду си и с другите в какво ли не – като почнеш от писането, което сме избрали за своя професия, и свършиш до пиенето до зори. Отивахме и си купувахме еднакви пуловери и рокли, тя в червено и небесносиньо, аз в сиво и нежнозелено. Пътувахме на автостоп. Влюбвахме се. Разлюбвахме и ни разлюбваха. Изстивахме. Забременявахме. Раждахме. Празнувахме. Създавахме. Зарязвахме. Плащахме. Пътувахме. Изпращахме. Вярвахме. И продължаваме. Днес за пореден път празнувам с благодарност Джулая, твоя ден, с теб, мое единствено пораснало щуро момиче! Честно, завиждам си, че те имам за приятел!

2. Оплакала се една жена на Бог, че кръстът, който носи, е много тежък. Добре, отвърнал Бог, остави го и ела да си избереш друг. И започнала тя в изобилието от кръстове да мери – един й бил много дълъг, друг – много къс и неудобен за носене, трети й убивал на плещите, четвърти – на кръста... Накрая, след дълго мерене и премерване, си избрала един и рекла Този ще е. А Бог, който през цялото време бил до нея, тихичко отвърнал: „Жено, това е кръстът, който остави, това е точно твоят кръст!“ 

От много години познавам и общувам с Искра, чието второ дете, родено преждевременно, е сляпо, глухо и с епилепсия. Искра не е практикувала професията си от раждането на Мария до днес, 22 години по-късно. Вече не вярва, че нещо с дъщеря й може да се промени, но загубила и мъжа си, е неотклонно до нея, зад нея, денонощно прави всичко съвсем съвсем сама. С две думи, носи си кръста, без да се опитва да го смени, да го стовари на раменете на друг. Не приема съдбата си като наказание, а като благословия. От няколко години е директор на дневен център за деца с увреждания, където редом с Мария отглежда още десетки като нея. На държавата е спряла отдавна да се надява. Държавата й предложила още след раждането на Мария да я остави за отглеждане в специализираните домове за деца с увреждания. Искра не дала и дума да се издума, прибрала детето си понесла тежкия кръст на майка на дете, което никога няма да й каже „мамо“. И до днес не е получила от държавата подкрепата, която тя дължи на слабите, хората в нужда и безизходица. Аз, честно казано, имайки две здрави ръце и два крака, читава глава на раменете си, нямам нужда от нея, от държавата в тази й роля и функция. Но искам с данъците, които й плащам, да плете мрежи, с която да задържи децата, да спаси от потъване носещите най-тежките кръстове. И хайде най-сетне умниците, които седят в парламента, да вземат да го уредят законово, давайки на тези хора право на избор, а не само усещане, че са обречени!

3. Виж, там където държавата вече не се намесва, а преди години го правеше – в именуването на новородените, настана един процес на отродяване от традициите и комичен космополитизъм. Развеселиха ме резултатите на едно изследване на тенденциите в избора на имена, проявената от българите оригиналност и креативност в ономастиката, изразяваща се в имена като Даниелали, Девайла, Мелиан, Янисън, докато англичанка, омъжена тук, кръсти дъщеря си Керана. Не мога да си представя как бих повикала мъж, ако той носеше името Самюел Грегор или Себастиан Магнус. Не че някой вече се вълнува от звателната форма на имената у нас, но все пак съм изумена от чудната идея на деца да се дават и по три лични имена като Анн Мари Роси примерно, девойки да носят имена, възникнали от традиционно мъжки, като Игната, Методина (защо не и Методица), Персияна, Ясения. Както и обратното - новородените момчета да се именуват с типично женски имена: Билян, Магдален, Неделин, Фидан.

4. Астролозите твърдят, че името на един човек е код. С това никога не съм се съобразявала, избирайки имената на синовете си, а единствено с желанието да подновя името на обичан и уважаван от мен човек в лицето на майка ми и с това името да звучи красиво и мъжествено, да може да се използва като звание. А, още и да бъде достойно за бащино и фамилно – мога да си представя как звучи Анастасова, но не и КайСебестиянова. Имам си едно мъжко име в резерва, мога да го споделя тутакси – Багаин, желаещите да го използват могат да проверят произхода и значението му. При това по никакъв начин не противоречи на желанието да се поевропейчим или поамериканчим чрез имената си.

5. Всичко обаче би загубило смисъл, ако позволим пчелите да се изгубят. Ако изчезнат от лицето на земята, хората ще могат да преживеят само четири години след тях - написа в профила си във фейсбук сър Дейвид Атънбъроу. 92-годишният британски учен, който продължава да работи в полза на правата на животните, опазването на околната среда и спасяването на природата, ни съветва как да помогнем на популацията от пчели на планетата, намаляла през последните пет години с около една трета. Просто е - садим повече цветя в градините и на терасите си, а също и оставяме една лъжица със захар на открито. В активния сезон пчелите често били твърде изтощени, за да се върнат в кошера със събрания прашец. И малко захарен сироп можел да ги съживи да продължат да вършат своята суперважна за оцеляването на човешкия вид работа – една трета от храната, която ядем, е резултат на опрашването на растенията от пчелите.

6. Вместо да се фокусират в една такава благородна акция обаче френските вегани, съставляващи 3% от населението на страната, са обявили война на месарите. Те, горките, били принудени дори да се молят на правителството да ги защити от агресията на тревопасните, които ги замеряли с камъни и заливали магазините им с червена боя, отделно лозунгите, с които ги нашарвали. По този несвойствен начин смятали да наложат своята култура и идеология на мнозинството. През март неколцина от тях са били осъдени, тъй като определили убийството на месар от ислямски боец като „правосъдие“. А уж били кротки и хрисими наблягащите на растителната храна. Дали това, че не ядат пържоли, не ги изнервя твърде много?

7. Какво си представяте, като ви кажат Африка? Бас държа, че всичко друго, но не и зелено поле с цъфнали калии. С тази снимка от Южна Африка поздравявам всички, готови да лепят етикети и да обобщават, вместо да питат и да опознават, да разбират и да съпричастват. Ох, дали не измислих нова дума и аз като творците на телевизионни рекламни клипове - „пазарят“, или като Цвета Караянчева, която прекрати парламентарно заседание поради липса на „изказващи“. В биографичната справка за нея пише, че владее руски език, но очевидно с българския не е наясно.