Първоначално в магазина му на ул. „Дюмерил“ се предлагат суфлета и следястия, преди да се пусне в продажба продуктът, който изстрелва Троньо във висините на бизнеса и става емблема на фабриката му: френският макарон, но не онези, предлагани от Пиер Ерме и Дьо Ладюре, дребни сладки, а местен специалитет с бадеми и мед, донесен от Катерина Медичи след пътуване до Италия. Рецептата се губи на няколко пъти през вековете, но възобновяването ѝ предизвиква истински фурор. Днес „макаронът Троньо“ (дори вече не се нарича „макаронът от Амиен“) има по-голяма икономическа, отколкото калорийна стойност, тъй като семейството на първата дама продава повече от два милиона такива специалитети годишно. Гаранция за изключителното му качество е и фактът, че е широко препоръчван от един от безспорните познавачи в бранша – роденият в Амиен журналист и телевизионен водещ Жан-Пиер Перно, който е редовен клиент на сладкарниците. Медиите коментират, че след като в Елисейския дворец се е разхождала Ивон дьо Гол „от бисквитите Вандру“, е дошъл ред на Брижит Макрон „от макароните Троньо“.

…

Из глава 5 „Цената на щастието“

…

Скоро близките на Брижит също узнават тайната ѝ и определено не проявяват никакво разбиране. Като цяло семейство Троньо не обича скандалите. Ала сцената, която се разиграва в дома им, е като извадена от популярен водевил. Тяхна близка разказва през 2016 г. пред списанието Pop Story, че докато Брижит се излежавала на шезлонга край семейния басейн, Еманюел се промъквал при нея, а като дочуел приближаващи стъпки, замятал се с един пешкир и се скривал в градинските храсти. Всъщност синът на Брижит е първият, който изненадва двойката в градината и вдига първия скандал. После идва ред на Жан-Клод, най-големия брат на Брижит, който е наследил семейния бизнес на Троньо и подобно на баща си е достатъчно известна фигура в Амиен – уважават го, канят го в различни клубове, патрон е на колоездачна обиколка от Амиен до Туке. С най-малката си сестра, която е с цели двайсет години по-млада от него, той не пропуска да играе ролята на строгия закрилник. Присвоява си роля, която родителите им вече не могат да изпълняват. Баща им е починал през януари 1994 г., а майка им вече е прекалено възрастна и напуска този свят през февруари 1998 г., когато е на осемдесет и четири години.

Братята и сестрите на Брижит вкупом се нахвърлят срещу нея с аргумента, че цялата тази история е неморална, а тя им отвръща, че трябва да я изживее, независимо колко дълго ще продължи. Не успява да ги убеди, защото колкото и да твърди, че възприема Еманюел като свой връстник, роднините ѝ виждат единствено двайсет и четирите години разлика помежду им. А и се чувстват оскърбени, че уважаваното фамилно име е станало фокус на възмутителни клюки. Опасяват се, че ще навреди на семейния бизнес. „Троньо трябва да се свързва с макарон, а не с Макрон“, казват те.