Владимир Тодоров - небце с широко отворени очи

Шеф Владимир Тодоров обича нещата му да вървят по масло и масло. И намира, че да готвиш с български продукти в България, не е изгубена кауза

Адриана Попова 25 June 2018

Снимка: Илиан Илиев

 

Невинаги в професионалния си път Владимир е завършвал ястие, поставяйки с пинсети цветни листенца върху премиум продукти. Кариерата му се развива по всички правила на доброто приключение, започвайки от най-ниското стъпало. На 14 и без всякакъв опит, запален единствено от разговорите на приятелите си, които учат готварство в професионалната гимназия в Русе, и използвайки факта, че изглежда по-голям от възрастта си, се наема да готви в ресторант с кодовото име „Дупката“. В кухнята е оставен да се сражава сам. Ресторантът обслужва близкия строеж и затваря със завършването му. На второто си работно място забърква страхотна каша. Буквално. Владимир е на цели 15 години и участва в приготвянето на банкет за важни за собственика 80 души. Трябва да подготви гарнитура от замразени зеленчуци, но вместо само да ги стопли, той щастливо ги вари 3 часа. Резултатът наподобява крем супа. При вида й собственикът крещи, а Владимир плаче.

Преди исках да покажа колко добър готвач съм и да впечатля хората. Сега се стремя към суперизчистени неща. И като вкус, и като презентация. Да оставим крушата да си е круша, ябълката да си е ябълка.
Вече като ученик в гимназията участва в първото си състезание. „В 10. клас станах най-младият участник евър, стигнал финалния кръг на националното състезание, което е за ученици от 11. и 12. клас. Класирах се четвърти и бях много доволен.“ След гимназията се записва в HRC Culinary Academy в София (сега е асистент шеф инструктор в нея). В рамките на курса от 2 и половина години има два стажа – в Амстердам и САЩ. В ресторант Momo в Амстердам кухнята е фюжън между европейски файндайнинг и азиатска, по-точно най-високият клас на японската кухня – кайсеки. Владимир се влюбва в азиатската кухня и попива дисциплина и перфектни движения от японските готвачи. Във Вашингтон работи в 5-звезден хотел с 40 готвачи, там се научава да работи с голям екип. Участва в престижно състезание за кулинарни студенти. Притеснява се много, когато вижда една от съперничките си – момиче, брандирано от престилката до ножовете с логото на световноизвестната готварска школа Льо Кордон Бльо. Въпреки това се класира първи с перфектно приготвена патица. Стажът му в България е в ресторант „Таланти”, който се поддържа изцяло от студенти на HRC Culinary Academy.

Как се буди готвачът на България за 2016 година?

Закусвам с голяма доза силно кафе и 5 цигари. После денят ми продължава с кафе и цигари.

По колко часа прекарвате в кухнята?

12-13-14 часа. Понякога по-малко, понякога повече. Свикнал съм, в гимназията ходех на училище от 7 до 2 следобед, оттам – на работа до 12-1 през нощта.Събота и неделя с дълги смени. В Академията беше същата история. Ставах сутрин в 5, за да мога да се избръсна и изгладя (вече не се бръсна, много съм щастлив, защото това най-много го мразя). Лекциите ни свършваха в 6-7 следобед, оттам отивах на работа. Имало е дни, в които не съм спал. Празниците... Нова година не съм прекарвал вкъщи от 14-годишен, откакто започнах да готвя в ресторанти. Даже така ми е по-приятно. Но на Коледа почивам – закон.

Какво е определението ви за добро ястие?

Да има поне 3 вкуса и 3 текстури, за да е интересно за небцето. Иначе се отегчаваш. Когато дъвчеш дъвка, вкусът постепенно изчезва. Истината е, че вкусът си е там, просто мозъкът е свикнал с него.

Следите ли някой световен готвач?

Фейсбукът и инстаграмът ми – всичко е само готвачи. Всеки трябва да следи какво правят по-добрите от него, иначе ще си живее в собствен малък балон.

Как бихте определили стила си на готвене?

С годините го променям. Преди исках да покажа колко добър готвач съм и да впечатля хората. В една чиния правех 15 техники, 3 соса, 4 гарнитури, което накрая обърква човека. Сега се стремя към суперизчистени неща. И като вкус, и като презентация. Да оставим крушата да си е круша, ябълката да си е ябълка. Може би използвам повече субпродукти. И повече български продукти – искам да готвя изцяло с тях.

Мнозина смятат, че у нас няма добри продукти.

Не е вярно. Имаме уникални сирена, месо. Половината от трюфелите ни заминават за Италия и Франция, гъшият дроб – за Франция. Българските продукти са подценявани през годините, но сега имаме много нови готвачи, които искат да ги качат на пиедестал. Ако фермерите и готвачите заработят заедно, ще стане един прекрасен омагьосан кръг. Farm to table.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР