Теодора Кулева: Не се съревновавам с Тодор Колев, играя за кеф

Ирина Иванова 19 юни 2018

Снимка: личен архив

Новото момиче в актьорския отбор на „Откраднат живот“ Теодора Кулева влезе в петия сезон на сериала с тежък кастинг, на който трябва да произнесе един монолог. Монологът представя нейната героиня Албена Войнова, която всички смятат за некадърна връзкарка, успяваща да се добере до тази или онази позиция единствено благодарение на името си. „Намерих страшно много допирни точки между моя и нейния живот – казва ми Теодора. – Имаше едно изречение „Страх ме е, че в края на краищата ще остана в сянката на голямата медицина“, което аз си промених наум така, че да се отнася за мен: „... в сянката на големия актьор Тодор Колев, моя дядо“. По този начин монологът абсолютно съвпадна с вътрешната борба, която водя цял живот, понеже в моето семейство всички са актьори. Дядо ми е Тодор Колев, баба ми – Адриана Палюшева, дългогодишна актриса в Сатиричния театър, майка ми е Албена Колева, баща ми Венцислав Кулев е актьор и драматург.“

Теодора разбрала, че може би монологът й е въздействал на екипа от Dream Team, който провеждал кастинга, защото я накарали да го каже още няколко пъти, но по различни начини. А тя още от НАТФИЗ знае, че започнат ли да те „въртят на шиш“, значи си предизвикал интерес.

25-годишната актриса пристига на срещата ни със спортен екип и прилича на момиче, току-що излязло от фитнеса. После разбирам, че спортът винаги е бил важна част от живота й. Признава ми, че идва от „ергенската си квартира“ – собствено местенце, в което „мога да си водя гаджето. Иначе живея с нашите“. Теодора е изключително емоционална, все още непокрита с булото на известността, малко предпазлива, забавна и – като истинска актриса! – превключва с изумителна лекота от режим „смях“ на режим „сълзи“. Да не я е срам, че е внучка на Тодор Колев!

Теодора, пазиш ли си някакви спомени от дядо ти, от големия Тодор Колев?

Едно копринено шалче с изрисувани малки тенисракети, което той ми донесе от Австрия. Не го нося обаче, стои вързано вкъщи на една лампа. Също така си пазя една златна монета, кръст, който той ми е купил от сергия във Венеция, едно дървено човече. Последния път, когато се видяхме и той все още беше здрав и жизнен, бях облечена в черна лятна рокля, надолу разкроена, тип „циганска“. Не я нося навън, но понякога си я обличам вкъщи. После дядо ми се разболя и срещите ни станаха различни, но тази рокля сякаш пази енергията на последната ни пълнокръвна среща, в която той ми помагаше с един материал, който подготвях.

Сънуваш ли го понякога?

Доста често и винаги е с онази негова малка черна шапка, която всички така добре познаваме. На погребението в последния момент ги накарах да сложат тази шапка вътре, защото тя бе част от него.

Тежи ли ти тази, ще я нарека на майтап, „фамилна обремененост“?

Тежи ми и ме напряга. Когато в различни сайтове се появи информацията, че влизам в „Откраднат живот“, прочетох коментарите под статията и...

Сгрешила си, че си ги прочела.

Бяха супергруби и обидни, написани от хора, които въобще не ме познават. Обичайните неща – че съм връзкарка, че съм избрала тази професия, защото ми е по-лесно. Как да обясня, че когато растеш в такава среда и ги гледаш постоянно тези хора, ти натрупваш. И не е задължително да си некадърен. В крайна сметка смятам, че няма никакво значение. Имам приятелка, актриса във Варненския театър, която отишла на театър за първи път на доста късна възраст, но се влюбила веднага и завинаги. Сега е една от най-добрите актриси, които познавам.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР