Предполагам, че с такова семейство си израснала в театрите. Какво беше детството ти?

Детството ми мина да гледам иззад кулисите майка ми, дядо ми, баба ми. Игри в театъра – най-вече в Сатиричния и Народния, моткане зад кулисите с други деца на актьори, повечето от които не станаха актьори, между другото. За мен театърът си беше нещо обикновено. Радвах се, че имам възможност да играя с рокли и перуки. Винаги съм искала да стана актриса, откакто се помня. Аз съм си шантава от малка, експресивна, чувствителна. Освен това всички роднини, приятели и колеги на нашите викаха за мен: тази малката е луда, родена за актриса. И когато на 3-4-годишно дете непрекъснато му повтарят това... Осем години тренирах художествена гимнастика, но родителите ми не се съгласиха да тренирам професионално. След гимназията кандидатствах в НАТФИЗ и за всеки случай – психология в Холандия. В НАТФИЗ ме скъсаха, макар че бях първа под чертата, а в Холандия ме приеха. Въпреки това реших да не замина и една година останах в... бездната на нищото, след което кандидатствах пак.

И каква беше тази една година в бездната на нищото?

Кошмар! Дори ми се насълзяват очите, като се сетя за това. Спортувах много всеки ден – плуване, фитнес. Бях в депресия и спортът ми помагаше да се чувствам по-добре. Избягвах да минавам около академията, заобикалях я. И всички ме питаха: Ти сега какво правиш? Ама защо те скъсаха? Боядисах си косата черна, което е странно, защото винаги съм била руса. Не знам, все едно бях паднала в дупка. Това потъпка самочувствието ми, но пък ми помогна да разбера на кой свят се намирам.

За мен свободата е... това, което правя в момента. Свободата е да работя. Щом бачкам – значи съм свободна. Не се чувствам по никакъв начин заета, макар че освен в сериала, съм ангажирана и в Плевенския театър, където съм на щат. Истински свободните ми дни са скучни и тягостни. Два-три дни почивка ми е окей. Но ако ми се събере една седмица, в която не снимам и нямам представление, откачам. Затова ако нямам какво друго да правя, помагам в Червената къща на сестра ми Неда Соколовска, която е режисьор. Тя е на баща ми дъщеря, тоест ние сме полусестри, но сме много близки. Ако остана пак по-свободна, ще направим нещо заедно дори и за почти без пари. На мен не ми е целта да се меря с някого – с дядо ми или с майка ми. Нито да ги надминавам. Това въобще не ме интересува. Играя с кеф и дори да се окаже, че не съм талантлива, пак ще намеря начин да го правя, било то и непрофесионално.

Ти имала ли си в реалния живот досег с този свят на лекарите, за който става въпрос в сериала?

Живях три години с лекар, който дори ми предложи брак, аз приех, но в крайна сметка се разделихме. По взаимно съгласие. Такава силна емоционалност като моята трудно може да бъде издържана от човек, който по цял ден е стресиран от толкова други сериозни неща! Аз съм Рак, с асцендент Скорпион и луна в Овен. И тази луна в Овен ме кара всичко да си казвам, а това не всеки може да понесе. Това е и основната разлика между мен и моята героиня в сериала – тя говори само когато трябва.