Напрежението между Дейвид и Джейн нараства все повече, докато при един от поредните им скандали той й заявява, че не просто е разорена, но и че през годините той й е изневерил с поне 15 жени. Джейн подава молба за развод, отказва се да води тежки съдебни битки и се оказва на 41 години сама, с две деца и без пари. И точно тогава на помощ й се притичва д-р Куин Лечителката.

В емблематичния сериал от 90-те Джейн изпълнява ролята на д-р Куин – млада лекарка от Бостън, която заминава сама за Колорадо (действието се развива през втората половина на ХІХ век, т.е. по времето на завладяването на Дивия Запад), и там започва да гради живота си отначало. Сериалът донася на Джейн и екипа куп награди Еми и Златен глобус и превръща Сиймур в наистина световна звезда. И до днес всяка година сериалът се излъчва в поне 90 страни. „Д-р Куин Лечителката“ има огромен успех, а по време на снимките актьорът Джо Ландо, който изпълнява ролята на Съли, любимия на д-р Куин, се влюбва лудо в Джейн и ходи като кученце след нея. Тя обаче е твърде ангажирана със скорошния си развод и ангажиментите около децата си, за да му отвърне, освен това той е с 10 години по-млад от нея. Ландо признава за чувствата си години по-късно във вестникарско интервю, което Джейн Сиймур никога не коментира.

Точно когато е в пика на славата и успеха си – през 1993 г. – Джейн Сиймур се омъжва за четвърти път – за продуцента и режисьор на някои от първите сезони на „Доктор Куин Лечителката“ Джеймс Кийч. Убедена е, че този път ще е завинаги. Готова е на всичко, за да му роди дете, въпреки че той й довежда цели две от предишен брак. Така децата в къщата им вече са четири, когато Джейн забременява. И се оказва, че очаква близнаци. Тогава актрисата си спомня, че преди 20 години, когато е още начинаеща актриса, един странен човек й предсказва, че ще има близнаци. Пророчеството дори е „документирано“ в едно от първите й интервюта, където тя говори през смях за него. Ето защо Джейн не изпитва никакво притеснение, че на 44-годишна възраст трябва да износи и роди близнаци. Знае, че й е писано да се случи. Но преди това животът й сервира горчива чаша, която трябва да изпие до дъно.

През май 1995 г. нейният Кристофър Рийв, нейният супермен, любовта на живота й, пада от коня си по време на състезание. Когато пристига на място, Джейн разбира, че актьорът е в кома, със счупени шийни прешлени. Скоро става ясно, че Рийв е напълно парализиран от раменете надолу и че може да диша и да разговаря само с помощта на специална тръба. Супермен завинаги в инвалидна количка! – това заглавие в пресата обикаля планетата.

Джейн Сиймур не се отделя от Рийв. Не смята, че дължи обяснения на съпругата му Дана, пък и тя не й ги иска. Най-страшно е, когато трябва да му кажат, че състоянието му е необратимо. Ступорът, отчаянието и тоталната безнадеждност, в които изпада този 43-годишен мъж, свикнал да изпитва непрекъснато тялото и духа си, да преодолява границите, са неописуеми. Той прави няколко опита за самоубийство, а след като не успява, спира да се храни. Един ден Джейн решава, че трябва да сложи точка на това. Сяда до него и му разказва една дълга и страшна приказка, която никога до този момент не му е разказвала – историята на своята майка. Разказва му за насилието, което е трябвало да търпи от първия си мъж, за ужасяващия глад и неописуемите страдания в концентрационния лагер, в резултат на които и до днес майка й държала в дома си огромни количества храна в запас. „Храната е живот“ – казвала тя и събирала непрекъснато на семейната им трапеза близки, роднини, познати, оцелели от лагера нейни „братя и сестри“, случайно преминаващи покрай дома им съседски деца, за да ги нахрани. Разказала му и как съвсем наскоро заедно с двете си сестри завели вече над 70-годишната Микке по нейна молба в Индонезия – точно там, където някога се намирал лагерът – нейният ад – и тя изведнъж проговорила на местния език, на който не била произнасяла и дума през изминалите повече от 50 години. Помнела всяко дърво и всяка сграда. Когато я попитали как все пак е оцеляла, как се е спасила, тя казала, че дори когато й било най-тежко, се оглеждала около себе си и виждала, че има някой по-отчаян, по-нуждаещ се и от нея, по-слаб, по-възрастен или тежко болен. Преставала да мисли за собствената си болка и започвала да му помага.