4. За да усетите духа на бохемските години в Антиб от „епохата“ на Великия Гетсби

В средата на 30-те години на миналия век Франсис Скот Фицджералд и шантавата му съпруга Зелда се заселват на Френската Ривиера, в Антиб. Тук Фицджералд пише „Великият Гетсби“ и започва „Нежна е нощта“. Несправедливо е да няма техен паметник както на лорд Броугъм в Кан. Защото техните партита под звездите, обвити в цигарен дим, пайети, опиум, тюл и коприна и полети с много шампанско и остроумия, са изградили представата за Френската Ривиера като място, създадено специално от Бог да се празнува изкуството на живота, art de vie.

През 1948 г. в Антиб, на крайбрежната уличка, е наел къща и аскетът Никос Казандзакис, който вече е бил световноизвестен с „Алексис Зорбас“, написана впрочем в морската му къща в Гърция, на остров Егина. Близо до вилата му в Антиб е запазена каменната пейка, на която е седял, съзерцавайки морето. Над нея е издълбано върху каменна плоча: „Не чувствам нищо. Не се надявам на нищо. Аз съм свободен.“

Тук, в Антиб, е живял известно време и Пикасо, завещал на музея, създаден в неговата къща, 300 картини, керамики, графики и снимки, малка част от които обаче са негови творби. Марлене Дитрих, Айседора Дънкан, Грета Гарбо, Габриел Шанел, Пикасо и Матис, Макс Ернст, Греъм Грийн, Ив Монтан, Джани Аниели, Онасис, Ален Делон са наемали или строили разкошни вили, за да прекарат цялото лято тук, на Френската Ривиера. Днес някои от тези вили струват огромно състояние. Вилата на Пикасо в Мужен, в която се застрелва последната му съпруга, се продава например за 20 милиона евро.

Грас е градче, което приземява страстите, въпреки че се издига на 900 метра надморска височина, на 20 км от плажовете. Онази особена светлина, за която говорят френските импресионисти, рисува градчето още от изгрева и играе със сенките на вековните чинари и огромните магнолии по улиците му. Театрално разположеният площад на Грас е сякаш създаден, за да наблюдаваш отвисоко театъра на суетата там някъде долу, където най-богатите хора в света се борят за парче анонимност и пространство. А Грас щедро ти предоставя всичко това. Наречен световна столица на парфюмите, този град е напоен с аромата на глицинии, жасмин и олеандри и в него се вплита уханието на градините с розмарин, лавандула и рози, особено през юни. Международният музей на парфюмите е събрал човешкия опит с ароматите от началото на ХVІІІ век до днес. Тук можете да научите, че първите ухания във Франция са извличани от посипани розови листенца върху телешка мас, разстлана върху стъклени плаки. Всеки ден листенцата били сменяни, а мазнината е попивала и консервирала аромата на рози.
В една от най-старите парфюмерийни къщи – Galimard, можете да запазите час и да композирате свой собствен парфюм с помощта на парфюмерист и на своя собствен нос. Страхотно забавно и интересно, а резултатът беше удивително добър за мен, въпреки че се изхитрих да добавя две-три типично „мъжки“ съставки в моя парфюм – кедър и бамбук.

6. За да замръкнете в някоя селска странноприемница в сърцето на Прованс, следвайки Пътя на Наполеон, и да похапнете пълнени стриди за ордьовър

Това е пътят, по който Наполеон поема при завръщането си от заточението на остров Елба. Той стъпва на брега при Жуан през март 1815 г., като преминава през Прованс от Грас до Гренобъл за шест дни, спирайки във всяко селце за храна и нощувка. Това е един от най-красивите пътища във Франция, нарича се La Route Napoléon. Пътят се вие край живописни реки и езера, по стръмни скали, над които страховито се издигат крепостни стени, през градчета със старинни каменни площади и параклиси край пътя. Той минава и край светилището Notre Dame de la Salette, близо до град Гап. Пътешествието завършва в Гренобъл, където пък всяка улица завършва с планина, както пише Стендал.