Видяхме няколко снимки с Бил Мъри.

Бил Мъри беше дошъл, за да получи наградата от името на Уес Андерсън, който бе награден за режисура за филма си Isle Of Dogs, анимационен, бижуто на фестивала. А ти знаеш аз каква фенка съм на Уес Андерсън – калъфът на телефона ми е с рисунките на всичките му герои. И знаеш, че съм луда по Бил Мъри и по филма „Изгубени в превода“. Изведнъж виждам на церемонията по награждаването – Бил Мъри влиза. Естествено, че после отидох да се запозная с него! Той направи няколко много готини смешки, аз му влязох бързо в тона. Каза ми: Очите ти блестят! Още три пъти си говорих с него. Запознах се и с Тилда Суинтън, както и с гаджето й – много готин художник, който предишния ден бе празнувал 40-ия си рожден ден.

Ти също изглеждаше страхотно! Нали знаеш на Оскарите журналистите как питат за дрехите на звездите. Кажи ни нещо за твоите.

От години съм много близка с дизайнерката Нели Митева от „Иван Асен 22“. Затова реших да си взема на фестивала всички любими дрехи от това място и независимо дали ме снимат или не, аз да бъда с дрехи на млади български дизайнери – Александър Гергинов, Инна Габровска, Цветалина Атанасова, имах и дрехи от македонската дизайнерка Росица Мршич. Но за премиерата и за галацеремонията ми трябваше нещо различно. Една бивша студентка на Нели – гъркиня, която работи в лондонския бутик на Хюсеин Чалаян, ми изпрати сребристозелената рокля, с която бях на премиерата, и червената, с която бях на връчването на наградите. Косата си я направих сама, защото нямах време за фризьор. Сложих едно червило Chanel накрая и...

И сега какво предстои? Успя ли да се съвземеш?

Най-хубавото е, че започнах годината не само с Берлинале и тази награда, но и с работа. Сега вървят снимките на филма „Писма от Антарктида“ на режисьора Станислав Дончев. Запознах се със страхотни хора по време на снимките – с полярния изследовател проф. Христо Пимпирев и великолепния български актьор, който от години живее в чужбина, Иван Стаменов. Много ми се работеше тук, в България. Тук са близките ми хора и знам, че дори и да нямам работа, около мен са хората, които ме обичат.

[[more:1702]]Доволна ли си от решението си да разделиш времето си между София и Лондон?

Да, мисля, че беше правилно. Все още няма големи резултати, но според мен това е въпрос на време. Надявам се Златната мечка да ми е в помощ, когато ме промотират от агенцията. Освен това забелязах, че всички тези звезди, с които се запознах и разговарях в Берлин, те гледат по съвсем друг начин, когато им кажеш, че живееш в Лондон. Дори това означава нещо за тях.

Как е животът ти в Лондон? Нетърпелива ли си да се върнеш там?

Миналата година беше много трудна за мен, преминах през всякакви истории, включително през пълно отчаяние и истинска депресия. Отиваш в Лондон с някаква мечта, но изведнъж разбираш, че има ужасно много хора, дошли със същата мечта. Разбрах, че за да успееш на такова място, трябва да преминеш през това да бъдеш... един от всички. Не отиваш и не превземаш Лондон от раз. Трябва да минеш по някаква стълбица. Наложи ми се да се потрудя съвсем конкретно – да си намеря работа и да си изкарвам прехраната. Много ми помагат приятелките ми там. Едната – от Пловдив и гимназията (Ирмена е родена в Пловдив – б.р.), а другата – откакто сме родени. И двете имат къщи в Лондон и живея при тях. Страшно близка чувствам и актрисата Яна Титова, която пък ме запозна с една друга страхотна млада актриса – Валентина Каролева. С двете ме свързва и работата по дебютния пълнометражен филм на Яна като режисьор „Доза Щастие“, за който тепърва ще се говори. И те действат, борят се, опитват се да се развиват. Излязох от зоната си на комфорт и направих нещо, което може би трябваше да направя преди 10 години, но въпреки това съм горда със себе си. Отидох и се справих с джунглата. Оцелях. Още в края на миналата година се настроих – да, годината беше тежка, но следващата... Следващата ще мачкам!