Обсебващи любовници и натрапчиви любовни истории, така ли?

По-скоро става въпрос за хора с проблеми в сексуалното и емоционалното общуване. Това е филм за интимността във всичките й форми, за това как се докосват хора, които се обичат, и как – хора, които вече не са заедно. Как се докосваш до тяло, което по една или друга причина те отблъсква. Има една сцена, в която героят на Томас, когото аз съм напуснала, влиза след мен в кафене, в което аз съм пила чай, сяда и докосва устните си до същата страна на чашата, от която съм пила и аз. Една от сюжетните линии на Лаура пък е свързана с болния й баща, до чието тяло тя няма сили да се докосне. Има я линията на Кристиян, който е с пълна мускулна дистрофия и е реален човек, не актьор. Какво представлява докосването в неговия случай, какъв е неговият начин да изпитва сексуално удоволствие е нещо, което Адина, режисьорката, изследва задълбочено. За мен той е един от най-интересните и одухотворени персонажи във филма.

Ти как се подготви за тази роля?

Върху филма се работи от цели 7 години. Само снимките продължават 3-4 години. Аз съм част от него от 2015 г. На кастинга трябваше да извърша пред камерата неща, които правя, когато съм сама. И аз изпях една песен, понеже наистина си пея, когато съм сама. Това беше. После получих сценария с въпроса дали имам истински интерес да участвам – тотално различен подход е от всичко, което ми се е случвало досега. После с Адина водихме дълги разговори по скайп, в които аз трябваше да й разказвам за себе си, за семейството си, за проблемите си. Тя ми даде да прочета една психоаналитична книга – „Arousal“, което означава възбуда, сексуална възбуда. Става въпрос за това как всичко, което ни се е случило не само при собственото ни раждане и през детските ни години, но и още във вътреутробния период, определя сексуалността ни, желанията, фетишите ни и т.н. Освен това трябваше да си правя – и аз, и всички останали участници – видеодневници, които да записвам с компютър или с телефон и в които да разказвам отново за проблемите и отношенията си, но пречупени през моята героиня. Много интересна смес между реалност и фикция се получава така. Адина е правила документални филми и в началото е искала да направи филма си изцяло с непрофесионални актьори, които наистина преживяват това, което тя е описала. И част от хората във филма наистина са такива.

Какви са? На една от снимките от Берлинале до теб стоеше висок красив рус мъж. Да започнем с него.

(смях) Казва се Дърк Ланг и точно той е актьор – за съжаление в момента има доста малка роля във филма, тъй като цялата негова линия отпадна. В колата, с която отидохме до червения килим, бяхме заедно с него и един истински... сексуъркър (sexworker), който се казва Шони Лов.

Това „сексуъркър“ каквото си мисля ли е, или пак е нещо друго?

(смях) Сега ще ти прочета какво пише на визитката му в туитър: „London based male escort specializing intimacy, tantra erotic, healing and pleasure, sessions and workshops“ (от англ. по смисъл: „Живеещ в Лондон мъж, компаньон придружител, специализирал интимност, тантра, терапия/лечение чрез доставяне на удоволствие, организиращ сеанси и уъркшопи“).

Виж мъжете какви формулировки са си измислили, браво!

Наистина това работи. Неговите сцени във филма са истински сеанси, които той провежда с Лаура, главната героиня. Всички ние снимахме ужасно много материал – часове наред. Освен видеодневниците и разговорите с Адина, аз снимах и много материал с Томас, тъй като по сценарий сме двойка. Когато снимахме в Румъния, ни бяха наели страхотни апартаменти един срещу друг и вечер, след снимки, ни оставяха сами. Трябваше да заприличаме на двойка, която наистина е била заедно. Трябваше да разговаряме пред камерата. Или да танцуваме. Или той да ми прави масажи на ходилата. Или аз да му разказвам за страстта си към „Алиса в Страната на чудесата“. Камерата ни следеше часове наред. Много особено преживяване беше и сега двамата с Томас сме по странен начин близки.