Румънският филм (копродукция на Германия, Чехия, България и Франция) „Не ме докосвай“ с участието на Ирмена Чичикова спечели две награди на кинофестивала в Берлин – голямата „Златна мечка“ и наградата за дебют. Ирмена отдавна върви към този успех – с малки стъпки, но без никакви отстъпки (в полза на риалити предавания, не че ги подценяваме). Затова, когато излиза – с червена рокля на Hussein Chalayan, червило Chanel и бижутата на майка си – да получи, заедно с целия екип на филма, безценната „Златна мечка“, тя си казва наум: „Заслужих си я!“ Ние потвърждаваме. Не наум, на висок глас. Защото Ирмена наистина си я заслужи.

През 2014 г. актрисата Ирмена Чичикова бе корица на ноемврийския брой на EVA. Точно се бе върнала от най-големия фестивал за независимо кино в света – Сънданс, основан от Робърт Редфорд – където българският филм „Виктория“ бе селектиран в състезателната програма, а в него Ирмена изпълнява главната роля. В началото на същата година бе загубила майка си. „Обвинявам се, че не намерих време за нея, че не се отдадох на това. Наивно си мислех, че с молитви нещата ще се оправят“ – сподели тогава актрисата. Но някъде в интервюто, между все още живата скръб и еуфорията около успеха на филма, успяхме да си поговорим и за мечтите й. „Такива са моите мечти – да не съм само българска актриса“ – каза Ирмена тогава. Четири години по-късно това вече е факт.

От около година Ирмена живее в Лондон, където има и агент. В началото й е тежко – в британската столица трябва да започне да гради кариера от нулата, а и е далеч от приятелите и семейството си. Все още е в очакване на първия съществен резултат от своята „мисия Лондон“, на първата голяма роля, но със сигурност с филм като „Не ме докосвай“, двукратен победител на Берлинале, в актьорската й биография ще й е много по-леко.

Когато се срещаме, Ирмена още е във вихър от емоции, интервюта, срещи и хронично недоспиване. Всички искат да се доберат до нея. Берлин е един от любимите й градове. Едно от първите места, които е посетила сама и със самолет и отгоре на всичко – там е била за първи път на концерт на U2, незабравим спомен! За всичко случило се по пътя до Берлинале и Златната мечка, за голямото предизвикателство да започнеш от нулата и да бъдеш „един от всички“ в Лондон, за знаците на съдбата, за необикновеното актьорско и житейско приключение, наречено „Не ме докосвай“, за садо-мазо клубовете в Лайпциг, закачките на Бил Мъри и готиното гадже на Тилда Суинтън – Ирмена Чичикова пред EVA.

Ирмена, целият екип на филма изглеждахте изключително изненадани, че печелите „Златна мечка“. Така ли беше?

Според мен все пак всички тайно се надяваха – винаги е така, нормално е. Тук е мястото да кажа, че не аз съм в главна роля, а Лаура Бенсън – английска актриса, участвала в един от най-любимите ми филми – „Опасни връзки“ с Джон Малкович, Глен Клоуз, Мишел Пфайфър и Ума Търман. От нейния персонаж тръгват нещата, а почти всички останали сме свързани по някакъв начин с нея или с главния мъжки персонаж (Томас Льомарки), в който тя е фиксирана. Моята героиня е бивша приятелка на Тудор, която го е напуснала, а той все още е влюбен в нея, в тялото й, преследва я и се опитва чрез физически докосвания да остане близък с нея. Филмът на румънската режисьорка Адина Пинтилие е копродукция с водещо румънско участие, а България е копродуцент в лицето на процуцентска къща „Агитпроп“. Освен това участват двама български актьори – аз и Георги Налджиев, а музиката е изцяло на български композитор – Иво Паунов.