С любов към алкохолизма
Отново ще напиша заглавието на текста: „С любов към алкохолизма“. Така трябва. В следващите редове ще обясня защо.
Преди две седмици със съпруга ми и дъщеря ми се прибрахме от Испания. Докато чакаме да отворят гейта, седнахме да хапнем. Детето спеше. На нашата маса се настани друга двойка, тъй като нямаше места, а и тя беше достатъчно голяма. Не им обърнах внимание. Първоначално. После я чух. Каза му: „Погледни ме. Аз също пиех и пушех по три кутии цигари на ден“, а той ѝ отговори: „Пия, за да скрия емоциите си. Иначе съм много уязвим.“
Тогава забелязах, че държеше патронче водка и кенче бира. Имаше добри очи. Не ги видях, носеше тъмни очила. Усетих ги, когато се разминахме в самолета и се усмихна на дъщеря ми. И сега да ви разкажа за любовта и алкохолизма. Свързва ги болестта. Алкохоликът е човек с диагноза. Човек, който трябва да се лекува. Не е зло същество. И какво правите, когато някой близък човек е болен? Грижите се за него. Ето защо към алкохолизма трябва да се подхожда с любов. За да може човек да оздравее. Заслушах се. Наречете го клюкарска работа или каквото ви хрумне. Тази тема за мен е лична. Диалогът между тях ме провокира да се замисля, че:
Бъдеще няма. Светло бъдеще няма. Не че алкохолизмът не може да се излекува и задължително трябва да се мре. Имам предвид, че очите, опиянени от количество водка или джин виждат само в днешния ден, който отново е тежък. Тежестта идва от болката, която паметта така ревностно пази. Тази болка не може да остане в миналото. Винаги се вижда на дъното на чашата. Тя е неудовлетвореност някаква, лична и раняваща. Алкохоликът не се бори. Не можеш да се бориш с миналия ден. Тя му беше казала: „И какво? Ще завършиш като колежката ми, която умря на 40 години, защото пиеше в тоалетната в обедната почивка?“. Та и колежката помнеше болката. Важно е утрешният ден да започне начисто, без спомен за вчерашния. А това е трудно, много трудно.
Воля няма. Алкохолизмът не е като да си на диета. Глупостите като „трябва да имаш воля, да си силен, да издържиш“ и ала-бала са за мазнините по тялото, докато вдигаш гирички във фитнеса. Тук има среща на „АЗ с АЗ“. По време на тази среща хората отстрани могат само да държат ръката ти без да се намесват. Само така може да се изгради имунитет, който да те предпази от самия теб. Тя го беше попитала: „Колко дни от почивката ни ти беше в адекватно състояние?“ „Сладостта“ на алкохолизма е в „другата реалност“. Тя е опияняваща. Пристрастяваща. Там памет няма. Има отпуснати сетива и безтегловност. Тук е важно да убедиш другото АЗ да се лиши от тази сладост. А това е трудно, много трудно.
Страх има. От самотата. От любовта. От обидата. От предателството. От недооценяване. От нереализацията. От провала. От лъжата. От самотата. От уязвимостта. От загубата. Тя му беше казала: „Напротив, когато пиеш си още по-уязвим!“. Има ли хора, които са напълно безстрашни? Тук е важно не да спреш да те е страх, а да повярваш, че страховете не са толкова страшни. Трябва ти самия да си страшилище за тях, за да могат да бягат от теб. А това е трудно, много трудно.
Живот има. Мамка му, има го! И не винаги е лесно да се живее. Трудно е понякога. И сега ще ви кажа какво направи татко, защото ви споменах, че темата е лична: разбра за загубата на мама, забравяше за нея цели две години с ракия и цигари, бъдеще нямаше, отпиваше редовно от „сладостта на алкохолизма“, страхуваше се от самотата, баща му почина месец след неговата Наташка, а дъщерите му живеят далеч от него. Един ден разбра, че е тежко болен, един ден разбра, че ако го живее тоя труден живот ще види и първата си внучка. Та какво реши да направи:
- Започна утрешния ден начисто, без спомен за вчерашния;
- Убеди другото си АЗ да се лиши от сладостта на алкохола;
- Изплаши страховете си;
- Сам взе всички тези решения и започна да живее трудния живот. Просто има съдби, които не са толкова леки, но не и безнадеждни. Нали така?
П.С. Сега, когато се замислям алкохолизмът може да бъде излекуван само от теб самия. В основата на всичко е да заобичаш себе си повече отколкото другите обичат теб.
