Четох, че колегата ви Гордън Рамзи е свалил 30 кг заради жена си. Вие бихте ли го направили заради своята?

Да отслабна 30 килограма? Аз имам самочувствие на човек, който изглежда доста пропорционално до жена си. Но ако съм качил 30 килограма и тя не е щастлива, ще ги сваля. В името на семейното щастие.

Какво е любимото ядене на жена ви?

Това, което съм сготвил аз. Правил съм опити да я водя на прекрасни места да се храним. Преди години отиваме в Гърция, тя не беше ходила. Водя я да ядем скариди и калмари, много вкусни. А тя вика колко да са вкусни, не са като твоите скариди и калмари.

По любов сме се разминали, по любов сме се събрали. Тя беше влюбена в един мой приятел и аз направих реверанс спрямо себе си. Със сигурност не спрямо нея. Не мога да определям чувствата на другите хора. Знаех, че има силно влечение към този човек. Бяхме на 17-18 години. В края на краищата тя се омъжи за него, създадоха две прекрасни деца. Разбраха, че не са един за друг и аз поех „щафетата“.

Имахте ли през цялото това време на брака им надежда, че нещата между вас ще се получат?

Имал съм, губил съм я, после пак се е появявала. И накрая – Господ си знае работата. Не съм живеел с надежда един ден да се съберем, но никога не съм губил фокуса и винаги ми е била приятна мисълта. Имал съм междувременно не една и две други връзки, не съм монах със сигурност. Тренирах, за да съм добре подготвен за семейния живот. Шегувам се, каквито и връзки да съм имал, са били винаги сериозни и с много чувства. Аз съм такъв човек, раздавам се във всичко, каквото правя, и във връзките си съм същият.

Кога усетихте, че е секси да си шеф?

Скоро. Откакто всички започнаха да се интересуват от готвачи и да ни представят в публичното пространство като новите секссимволи.

Това прави ли ви по-щастлив?

Дали хората ме възприемат като достатъчно атрактивна партия не ми определя щастието. Радвам се, че и телевизиите, и киното се обърнаха към нашата професия. Това ни популяризира и вкара в домовете на хората. Което пък дава възможност да я развиваме.

Защо избрахте точно тази професия? Чувала съм да казват, че в кухня като работиш, никога няма да ти е студено или да си гладен.

Преди 25 години, когато избрах да уча за готвач, тази професия нямаше особен престиж. Свързваше се със стереотипни ресторанти и поведение. Пò на почит бяха сервитьорите и барманите. Слава Богу, демокрацията след 1989 г. показа, че определящото за добрата кухня са уменията и качествата на готвача. Но винаги казвам, че случайно съм влязъл в тая професия, ако въобще има нещо случайно на този свят. Това беше план Б, и то по-скоро на баща ми. Той ме насочи към готварството.