Спазвате ли правила при използване на мазнините в термичната обработка на продуктите?

Да, стараем се. Не пържим в зехтин и олио, ползваме специално разработени мазнини. Друг е въпросът дали това, което ни разказват за тях, е вярно или не. Носят ги в едни уникални опаковки и казват: тук има омега 3, 5, 8, 10... Страхотно е, не прегаря никога, няма нужда да сменяте мазнината два месеца. Някакви небивалици. А аз си работя по старите правила, на два дена в зависимост от интензитета на пържене сменям мазнината на фритюрниците въпреки че съм монтирал филтриращи системи.

Всичко ли пробвате?

Абсолютно задължително всичко преди да го издам, го пробвам.

А съдите ли за качествата на храната по това как я възприема вашият стомах?

Вижте, здравословно за мен означава да се храним умерено и да опитваме от всичко. Смятам, че проблемът е в прекаляването. Вярвам, че това, което ни е заложено генетично, е да се храним с регионални продукти. Не може никой да ме убеди, че за българина е вредно да яде прясно мляко или пшеница, защото имала глутен. И туршията била вредна. Гледайте си работата! Прадедите ни и техните родители са яли и сланина, и кървавица, и мляко, и сирене...

Веднага ще ви възразя, че храната им е била от чисти източници.

Съгласявам се с това, добавяйки, че са се хранили със сезонни продукти. А ако тръгнем да разсъждаваме по този път, то би трябвало да няма нищо, ставащо за ядене, в момента. Вие влизате ли в супермаркета? Само прекрачвайки прага му, със сигурност ще купите храна, която е третирана. Няма съвършен продукт.

Като се приберете вечер, хапвате ли нещо или вече се чувствате преситен?

Практиката показва, че ако не готвя в ресторанта, ми се готви вкъщи. Ако съм готвил в ресторанта, вкъщи не пипам нищо. Искам да хапна, но не и да сготвя аз. А като се прибера, след като си взема душ, винаги има с какво да се разтоваря – наливам си чаша вино, нарязвам си някакво сиренце, дори колбас, някакви ядчици.

Не си мажете масло на препечена филийка, омаломощен от гурмето, като в една реклама?

Ако ми дадат 30 000, ще го кажа и аз!

Бихте ли приели да участвате в реклама на продукти, за които не сте сигурен, че са добри за консумация?

Не. Имал съм предложения и съм отказвал.

Коя беше най-голямата школа за вас – работили сте и в Германия, и в Албания, все в петзвездни ресторанти?

Всички места, на които съм работил, са ми давали нещо несравнимо с другите. Но обичам да посочвам като държава ментор Германия. Където не само повярвах, че да си готвач е престижно. Аз обичам дисциплината, генетично ми е заложено. Затова в Германия се почувствах на мястото си. 70% от готвенето е дисциплина, останалото креативност.