Участвала си значи в търг!

Да, два пъти. Хазартно е. Има адреналин, много голямо предизвикателство!

Къде може да се види вашата колекция?

Ще дойде момент, когато ще намерим подходящо пространство за експонирането й. Ние вече сме излагали някои произведения в различни проекти. Въпрос на интерпретация е кога част от нея и по какъв точно начин да бъде показана.

Била ли си някога модел на художник, рисували ли са те?

Да, няколко пъти. Била съм приятно изненадвана и без да знам, че съм вдъхновение. Имам 7-8 портрета от интересни автори. Харесвам ги и им благодаря.

Какво е най-интересното, което научи при последната си специализация в музея „Виктория и Алберт“ в Лондон?

Голяма институция като него е приела като философия на функциониране, че освен да образова публиката, да съхранява и опазва изкуство, трябва преди всичко да бъде финансово стабилна, да генерира средства. А това се случва чрез привличане на нова публика, чрез атракции за нея, чрез създаване на дейности, които да направят посетителите максимално активни в музея, да нямат време да скучаят. Тоест привличайки ги чрез нови проекти, те ги и образоват. Което за съжаление е доста трудно постижимо у нас по ред причини. Когато говорим за кураторството например, доста музеи и галерии се сблъскват със следния проблем – рядко имат възможност да платят за интересни гостуващи изложби. Какво правиш, когато имаш само своя собствена колекция, показвана многократно години наред? Изходът е в нейната интерпретация, в тематични експозиции с нов акцент, в представянето на друг разказ и тема. Нужен е и добър екип, за радост в България вече има добри професионалисти в тази област.

Ти имаш ли екип?

Във фондацията сме трима души – аз, Димитър Грозданов и Пенка Минчева, заедно сме от много години. Митко е основател на фестивала от 1992 г. Аз се присъединих през 1995, а Пепи е с нас от 2005. Работим успешно, макар да сме противоположности.

През 1995 си била само на 15! Ти покрай този фестивал ли срещна съпруга си?

Да, но няколко години по-късно. Изкуството ни събра. Звучи странно, но човек никога не знае как ще му се случат нещата. На мен ми се случиха прекрасно, защото имам чудесно семейство, в което всеки е обичан и подкрепян. Благодаря им за щастието, с което ме даряват.