Как подбра точно тези девет художнички и ги групира в двете теми?

Познавам доста жени творци у нас. Работила съм с някои от тях или съм ги срещала в различни проекти, впечатлена съм от начина, по който се изразяват художествено. Проявлението на тяхната душевност чрез изкуството ме е привлякло, докоснало ме е и в него съм припознала нещо свое. Вече няма скрупули относно жанр, затова целенасочено в изложбите съм подбрала авторки, работещи в различни жанрове. Груповите изложби определено са доста по-трудни за куриране, защото трябва да се балансира в това качествено да представиш всеки автор, като извадиш наяве най-характерното за него. Предизвикателство е да съчетаеш няколко творци, работещи в различно темпо, но крайният резултат е много по-интересен. Така стигнах до избора на 9 дами, които на пръв поглед са коренно различни. Успях обаче да намеря допирни точки, които ги обединяват в две изложбени пространства в София. Интересното е, че не се познават, с едно изключение, но ми се довериха да ги представя заедно.

фотография Петър Петров

Първоначално целия си проект обобщих под името „Съвременната Ева“. Тъй като изложбите са само от жени, беше нормално. Когато обаче ги разделих на две, добиха различни заглавия. Идеята за заглавието „Операционна система Ева“ дойде в разговор с една от участничките – от механизма, който задава командите, движещото звено между идеята и крайния резултат. Жената е и мотивиращият фактор, и самото движение, и резултатът от процеса. В галерия „Нюанс“ стъпиха интригуващи дами – Надежда Розева, съвременен медал, Нина Лишовска, скулптура от дърво, алуминий и лято стъкло, и Емануела Ковач – като се сетя за графика и жена, веднага асоциирам с нея. Тя работи с такава емоция, с такава лекота, уникална е! Съвременният медал на Надето няма еквивалент и конкуренция в България. Това е нещо хем ювелирно, хем привличащо не със студа на метала, а с топлината на живота, който авторката му вдъхва. Наистина вдъхновяващо! А Нина е фантастична! Иска ми се хората на тези изложби да усетят вълнението, което съм почувствала аз.

Какво ще кажеш за стихиите?

Дърво, Метал, Вода, Огън и Земя присъстват в творбите на жените, взаимодействат си в прекрасна хармония. Лариса Илиева работи със смесена техника, Невена Дернева – с епоксидна смола, Райна Стоймирова е силна в акрила върху платно, Пенка Минчева – в графична техника с печати, Деница Дакова прави уникални скулптури от дърво, а Деница Тодорова – медальони от стъкло. Вдъхновяващи са!

С коя от тези стихии се асоциираш ти самата?

С огъня, естествено! Мога да го разпалвам, потушавам, да си играя с него… (смее се). А и зодиакалният ми знак е огнен – Овен.

Не си ли изкушена да имаш собствена галерия?

Не още. За мен кураторството е разказ, желание да кажеш нещо. Да повдигнеш някакъв въпрос, да предизвикаш дискусия. Искам ли да го направя, мисля, че ще успея да го реализирам навсякъде, без да съм ограничена от свое пространство, каквото е частната галерия. Какъвто и да е проект мога да осъществя в различни точки на страната. Всички неща, правени досега от нас – фестивалът „Процес – Пространство“, изложбите, различни художествени проекти и събития, са изключително некомерсиални. Може би в това се крие и отговорът на въпроса ти защо нямаме галерия.